Уилбър Смит: Пустинният бог

По моя молба фараонът бе приел любезно и двамата посланици. Благосклонно разгледа донесените от тях прекрасни дарове от сребро и кедрово дърво. След това със симпатия бе изслушал предложенията им за брак с едната или и с двете сестри на Тамоз, а накрая им бе обяснил, че и двете момичета са още много малки, за да се договарят сватбите им, и че по темата предстои обсъждане, когато и двете достигнат зрелост. Това се бе случило преди няколко години, а сега обстоятелствата се бяха променили.

По онова време фараонът беше обсъждал с мен вероятните съдружия между Египет и Шумер или Крит. Тактично бях му посочил, че Крит би представлявал по-желан съюзник, откол- кото шумерите.

Преди всичко тези ни съседи не владеят мореплаването и макар че са в състояние да предоставят могъща армия с отлично обучена кавалерия и колесници, не притежават особено забележителен флот. Напомних на фараона, че нашият южен Египет няма достъп до Средно море. Хиксоските ни врагове контролираха северните брегове на Нил и ние на практика бяхме страна, обградена отвсякъде със суша.

Шумерите също разполагаха с ограничен излаз на море и флотът им беше смешен в сравнение с този на други нации като критяните или дори мавританските племена на запад. Шумери- те винаги се колебаеха да рискуват преход по море с тежко натоварени кораби. Бояха се и от пиратите, и от бурното време. Сухопътната връзка между двете ни страни също бе изпълнена с трудности.

Хиксосите контролираха пролива, който минава между Средно и Червено море и свързва Египет със синайската пустиня на север. За да ни достигнат, шумерите щяха да бъдат принудени да прекосят пустинята в далеч по-южна точка и след това да преплават Червено море. Такъв маршурт би поставил изключително много препятствия пред армията им, не на последно място - недостиг на вода и опасното плаване по Червено море, и можеше да се окаже невъзможен за преминаване.

Онова, което преди бях предложил на фараона и което описах и на Атон сега, беше съдружие между нашия любим Египет и Върховния минос на Крит. „Върховен минос“ е титлата на критския наследствен владетел. Той е местното съответствие на нашия фараон. Същинско предателство би било да се каже, че е по-могъщ от нашия господар. Стига обаче да спомена, че според слуховете флотът му е съставен от над десет хиляди бойни и търговски галери с толкова напредничава конструкция, че никой друг кораб не може да ги надбяга или победи в битка.

Ние разполагахме с онова, което критяните търсят - злато и прелестни булки. Минойците пък имаха онова, от което ние се нуждаем - най-забележителната в целия свят бойна флота, с която да блокират хиксоските пристанища в устието на нилската делта и да съпроводят шумерската армия по южните брегове на Средно море и така да заловят хиксосите в смъртоносни клещи, които да смажат техните армии между обединените ни сили.

- Отличен план! - изръкопляска ми Атон. - На практика непогрешим. С изключение на един дребен и почти незначителен детайл, който си пропуснал, мили приятелю Тайта! - Той се хилеше лукаво, предвкусвайки отмъщението си за поражението, което току-що бях му нанесъл на дъската за бао.

Не съм човек, който се опива от отмъщението, но в този случай не можах да се въздържа и да не извлека още капка невинно забавление за сметка на приятеля си. Придадох си притеснено изражение:

- О, не ми казвай такова нещо, моля те! Всичко съм обмислил толкова внимателно! Къде е грешката в моя план?

- Прекомерно си закъснял. Върховният минос на Крит вече е сключил тайно споразумение с цар Беон от Хиксос - Атон примлясна с устни и се плесна със задоволство по едното слонско бедро. Беше извадил решителен довод срещу предложението ми - или поне така вярваше.

- О, да! - отвърнах. - Предполагам, че имаш предвид търговската станция за сделки с Беон, която критяните отвориха преди пет месеца в Дамиета, най-източния град в устието на делтата на Нил?

Ред беше на Атон да изглежда поразен от мъка.

- Кога си научил за това? Откъде знаеш?

- Моля те, Атоне! - разперих ръце в примирителен жест. - Нали не очакваш да ти разкрия източниците си?

Приятелят ми съумя бързо да се вземе в ръце.

- Върховният минос на Крит вече има споразумение, ако не и военен договор. Колкото и да си хитроумен, Тайта, не можеш да сториш почти нищо против това!

- Ами ако Беон планира предателство? - подпитах го загадъчно, а той ме зяпна.

- Предателство ли? Не те разбирам, Тайта! Каква форма би приело то?