Уилбър Смит - Пустинният бог

След това на свой ред наследникът на Червения претендент бил победен от диво и войнолюбиво племе, появило се от северните степи отвъд Синай. Тези варвари помели Египет, завладявайки го целия с помощта на оръжие, за чието съществуване дотогава не сме знаели: коня и колесницата. Щом победили Червения претендент и завзели северната част на Египет, от Средно море до Асют, тези хиксоски племена вдигнали оръжие и срещу нас, южняците.

Ние, истинските египтяни, нямахме с какво да се защитим от тях. Бяхме прогонени от земите си и принудени да се оттеглим на юг, отвъд делтата на Нил, на остров Елефантина и в пустошта в края на света. Там се крихме, докато моята господарка царица Лострис възстанови отново армията ни.

Моята роля в това възстановяване не беше съвсем незначителна. По природа съм скромен и не се хваля често, в този случай обаче мога да заявя - без страх някой да повдигне глас, че без да водя и напътствам господарката си и сина и - принца наследник Мемнон, който днес е фараон Тамоз, - те никога не биха постигнали целта си.

Сред многобройните ми други услуги на царицата беше построяването на първите колесници с колела със спици, които станаха по-леки и по-бързи от тези на хиксосите - те разполагаха само с колела от цяла дървена плоскост. След това издирих и конете, които да ги теглят. Когато бяхме готови, фараон Тамоз - вече достигнал зрелостта си - поведе новата ни армия отново надолу през праговете и на север в Египет.

Предводителят на хиксоските нашественици се назоваваше цар Салитис, но не беше истински благородник. В най-добрия случай можеше да мине за разбойнически барон и престъпник. Въпреки това командваната от него армия превъзхождаше нас, египтяните, в съотношение почти две към едно и беше добре въоръжена и зловеща.

Успяхме обаче да ги сварим неподготвени и при Тива се състоя голяма битка. Разбихме техните колесници и изклахме войниците им. Обърнахме хиксосите в бягство и ги пратихме в хаотично отстъпление - да си спасяват кожите обратно на север. Подире си на бойното поле те оставиха десет хиляди трупа и две хиляди строшени колесници. Въпреки това бяха нанесли тежки загуби на нашите горди бойци и ни направиха неспособни да ги преследваме и унищожим напълно. Оттогава насам хиксосите ближат рани в делтата на Нил.

Цар Салитис, този стар бандит, вече е мъртъв. Не издъхна на бойното поле от удар на остър египетски меч, както би било редно и правилно. Спомина се от старост, в леглото си, заобиколен от орда от ужасните си жени и техните противни потомци. Сред тях беше и Беон, най-големият му син. Този Беон днес се назовава цар, фараон на горното и долното царство на Египет. Истината е, че не е нищо повече от грабител и убиец, по- лош дори от злия си баща. Шпионите ми редовно докладват как упорито възстановява хиксоската армия, която толкова тежко разбихме по време на битката при Тива.

Тези доклади са притеснителни, понеже ние изпитваме големи затруднения с намирането на нужните ни материали, с които да превъзмогнем загубите, понесени в същата тази битка. Нашето оградено със суша южно царство е отрязано от великото Средно море и от търговия с другите цивилизовани нации и градове-държави по света, които са богати на олово, дърво, мед, антимон, калай и други суровини за военни нужди, които ни липсват. Освен това не ни достигат и войници. Нуждаем се от съюзници.

От друга страна, враговете ни, хиксосите, имат прекрасни пристанища в делтата, където Нил се влива в Средно море. В тях търговията протича необезпокоявана. Също от шпионите си знам и че Хиксос се опитва да изгради съюзи с други войно- любиви народи.

Двамата с Атон се срещахме на това изолирано място, за да обсъждаме тези проблеми и да умуваме над тях. Оцеляването на самия Египет се крепеше на върха на кинжал. Ние с приятеля ми неведнъж бяхме разговаряли по въпроса, но сега вече бяхме готови да вземем окончателни решения, които да представим на фараона.

Принцесите наследнички имаха други планове. Бяха видели Атон да събира камъните за бао и го приеха като сигнал, че сега могат да завладеят цялото ми внимание. Посветил съм се и на двете, но те са много времеемки. Изскокнаха от лагуната, пръскайки вода във всички посоки, и се втурнаха да се надбягват коя ще стигне първа до мен. Беката е дете, но е много пъргава и целеустремена. Би направила почти всичко, за да получи онова, което желае. Победи Техути с цяла глава и се гмурна в скута ми, студена и мокра от плуването.