Уилбър Смит - Пустинният бог

- Имаш ли някаква представа колко много сребро охранява Върховният минос на Крит в тази нова крепост в Дамиета на хиксоска територия, Атоне?

- Предполагам, че количеството е сериозно. Ако Върховният минос е предложил да изкупи по-голямата част от царевицата от следващата реколта от Беон, тогава би следвало да има под ръка повече от приличен товар сребро - предпазливо опипа почвата Атон. - Вероятно поне десет или дори двайсет лаки 3.

- Ти си много умен, скъпи ми приятелю, но спомена само малка част от проблемите, пред които е изправен Върховният минос. Той не би рискувал да прати натоварените си със съкровището кораби през открито море по време на сезона на бурите. Така че пет месеца от годината не е в състояние да праща кюлчета към южните брегове на Средноморието, а през зимата това означава пътуване от над петстотин левги 4от острова му.

Атон побърза да ме прекъсне в опит да ме изпревари със заключението си:

- Ах, да, наистина е така! Разбирам накъде биеш. В такъв случай това ще рече, че за целия този период Върховният ми- нос няма да е в състояние да търгува с държавите и нациите, които се намират на този африкански бряг на Великото море!

- През цялата зима половината свят е затворен за него - съгласих се. - Но ако успее да основе сигурна база на египетския бряг, флотът му ще бъде защитен от зимните бури. Тогава целогодишно корабите му ще могат да карат стоките от Месопотамия и Мавритания под защитната козирка на сушата... - поспрях, за да му позволя да съзре целия мащаб на онова, което планираше Върховният минос, след това продължих безмилостно. - Двадесет лаки сребро няма да стигнат да се изплати и една стотна от тази дейност. Петстотин лаки е по-близо до количеството, което ще му е нужно да събере в своята нова крепост в Дамиета, за да върти търговията си през зимата. Не си ли съгласен, че подобно количество сребро ще накара всеки да замисли предателство, особено пък такъв по природа лаком и ненаситен разбойник като Беон?

В течение на петдесет удара на сърцето Атон остана вцепенен, загубил ума и дума от мащаба на видението, което му бях представил. Когато накрая се размърда отново и заговори, гласът му беше издрезгавял:

- Нима имаш доказателства, че Беон, въпреки първоначалния си договор с Върховния минос, планира да щурмува крепостта в Дамиета и да заграби събраното там съкровище? За това ли намекваш, Тайта?

- Не съм казал, че разполагам с доказателства за подобни намерения от страна на Беон. Просто ти зададох въпрос. Не съм изказвал твърдение... - изкисках се на объркването му. Не беше любезно от моя страна, но не можах да се сдържа. По време на дългото ни познанство никога не бях го виждал така загазил за реванш или умна реплика. Все пак накрая се смилих над него: - И двамата знаем, че Беон е дивак и простак, Атоне. Може да кара колесница, да върти меч, да опъва лък или да разграби град. Но се съмнявам, че е в състояние без опасни и болезнени колебания да планира дори посещение в тоалетната.

- Тогава кой планира това нападение върху съкровищницата на Върховния минос? - поиска да знае Атон.

Вместо да му отговоря незабавно, аз просто се отпуснах в стола си и се усмихнах. Той ме зяпаше. След малко лицето му се разведри:

- Ти? Не, невъзможно, Тайта! Как тъй си намислил да ограбиш петстотин лаки сребро от Върховния минос и подир това да ухажваш критянина за подкрепата и съдружието му?

- В мрака е трудно да се различи хиксосец от египтянин, особено ако е облечен в хиксоска бойна броня и носи хиксоски оръжия, че и говори този език - посочих очевидното и Атон поклати глава, отново изгубил дар слово. Но аз го притиснах още повече. - Нали си съгласен, че подобно предателско нападение ще съсипе завинаги всякакви шансове Крит и Хиксос някога да сключат съюз срещу нас?

Атон най-сетне се усмихна:

- Така преливаш от коварство, Тайта, че се чудя как изобщо бих могъл да ти се доверя някога! - след това настоя да разбере: - Какъв точно по размер е критският гарнизон в Дамиета?

- В момента е съставен от близо две хиляди войници и стрелци. Макар че повечето от тях са наемници.

- Брей! - Приятелят ми остана впечатлен. Помълча малко, преди да продължи с въпросите: - Колко души ще ти трябват

- или може би по-скоро трябва да попитам колко души ще са нужни на Беон, за да изпълни този подъл план?

- Достатъчно - избегнах отговора аз. Нямах намерение да му разкривам всичките си планове.

Атон го прие и не продължи да ме притиска. Но пък зададе друг заобиколен въпрос: