Уилбър Смит - Пустинният бог

Преди да се отправи към отвъдния свят, Лострис ми прошепна нещо, което никога не ще забравя: „През живота си съм обичала само двама мъже. Тайта, ти си единият от тях“.

Това бяха най-сладките думи, които някога съм чувал.

Планирах и надзиравах построяването на царската и гробница, положих в нея някога прелестното и, но после съсипано тяло, и си пожелах да можех да ида в отвъдното заедно с нея. Знаех обаче, че съм лишен от това право, понеже бях длъжен да остана и да се погрижа за децата и така, както се бях грижил за нея. Вярно е, че това бреме не ми е тежало, защото свещената задача само е обогатила още повече живота ми.

На шестнайсет години Техути вече беше напълно разцъфнала жена. Кожата и бе бляскава и чиста. Ръцете и краката и бяха тънки и елегантни като на същинска танцьорка или като краищата на големия боен лък на баща и, който бях издялкал за него и бях положил на капака на саркофага му, преди да запечатам и неговата гробница.

Бедрата на Техути бяха налети, но кръстът и бе тънък като шийката на делва за вино. Имаше обли и стегнати гърди. Гъстите и златни къдрици досущ приличаха на надянат на главата и бляскав шлем. Очите и бяха зелени като майчините и. Словата не стигат да предадат прелестта и, а усмивката и ми спираше сърцето, колчем тя ме озареше с нея. По природа принцесата беше нежна, трудно се гневеше, но беше безстрашна и с желязна воля, когато се налагаше.

Обичам я почти толкова, колкото още обичам майка и.

- Добре си се справил с тях, Тайта! - Атон не се скъпеше на похвали. - Те са съкровищата, които дори могат да спасят любимия ни Египет от варварите!

По този, както и по много други въпроси, двамата с Атон бяхме изцяло на едно мнение. Това беше и истинската причина да дойдем заедно на това отдалечено и уединено място - макар че всички други в двореца, включително фараонът, бяха убедени, че се срещаме тук, за да продължим безконечното си съперничество над дъската за бао.

Не отвърнах веднага на забележката му, а сведох очи към дъската. Докато все още съзерцавах момичетата, Атон беше направил поредния си ход. Славеше се като най-умелия играч на тази изискана игра в Египет, което все едно ще рече „в целия цивилизован свят“. Най-умелия с изключение на мен, разбира се. Аз обикновено го побеждавам в три от четири игри.

Сега един поглед ми стигаше да видя, че тази партия ще е една от трите. Последният му ход бе зле обмислен. Замисълът на камъните му беше изгубил баланса си. Сред няколкото недостатъка на приятеля ми по време на игра беше, че често, щом решеше, че победата му е в кърпа вързана, захвърляше предпазливостта по ветровете и пренебрегваше правилото за седемте камъка. След това имаше навика да съсредоточава пълната си атака от южния си замък и ми позволяваше да спечеля от него контрола или върху източния, или върху западния. В случая ставаше дума за източния. Не се нуждаех от втора покана. Нанесох удар като кобра.

Атон се залюля на стола си, докато оценяваше изненадващия ми ход, и когато най-сетне чистата му гениалност го порази, лицето му потъмня от гняв и той се задави:

- Мисля, че те мразя, Тайта! И в случай че още не те ненавиждам, то определено би следвало да започна!

- Имах късмет, стари приятелю! - постарах се да не злорадствам. - Пък и това е просто игра!

Той възмутено изду бузи:

- От всички безумни неща, които съм те чувал да казваш, Тайта, това е най-ужасното. Не, не е просто игра. Това е същинската причина да се живее!

Наистина беше ядосан.

Посегнах под масата за медната делва за вино и му напълних отново чашата. Виното беше превъзходно, най-доброто в цял Египет, и го бях взел направо от винарските изби под двореца на фараона. Атон изду бузи и се опита да подкладе гнева и обидата си, но като в собствен порив дебелите му пръсти се сключиха около дръжката на бокала и той го вдигна към устните си. Преглътна два пъти с притворени от удоволствие очи. Въздъхна блажено, когато отпусна чашата.

- Сигурно си прав, Тайта! Има и други добри причини да се живее... - с тези думи започна да прибира камъните за бао в кожените кесийки и да затяга връзките им. - Та какви слухове си чул от север? Хайде, изуми ме отново с размерите на разузнавателната си мрежа!

Бяхме стигнали най-сетне до истинската цел на нашата среща. Северът винаги означаваше опасност.

Преди сто години предателство и въстание бяха довели до разцепването на могъщия Египет. Червеният претендент, фалшивият фараон - нарочно не изричам името му, предпочитам да бъде прокълнат до края на вечността, - този предател се разбунтувал срещу истинския фараон и отцепил всички земи на север от Асют. Нашият любим Египет се потопил във век на гражданска война.