Уилбър Смит - Пустинният бог

- Обичам те, Тата! - извика, метна ръце около шията ми и притисна към бузата ми мократа си копа червена коса. - Разкажи ни приказка, Тата!

Победена в надбягването за достигането до моя милост, Техути трябваше да се примири с по-малко желаното място в краката ми. Тя изящно отпусна голото си и ръсещо вода тяло на земята и притисна крака ми към гърдите си, положи брадичка на коленете ми и се взря нагоре в лицето ми.

- Да, моля те, Тата! Разкажи ни за мама и колко красива и умна е била!

- Първо трябва да довърша разговора си с чичо Атон! - възразих.

- О! Ами добре. Но не се бави, чу ли! - изписука Беката. - Толкова е отегчително!

- Няма да ни отнеме много време, обещавам! - Спогледах се с Атон и преминах гладко на хиксоски. И двамата владеем отлично езика на смъртните ни врагове.

Превърнал съм опознаването на врага в своя главна задача. Езиците ми се удават и съм майстор на думите. След завръщането в Тива разполагах с години, за да изуча хиксоски. Атон пък не се бе присъединил към изгнанието в Нубия. Той беше лишен от приключенски дух. Така че остана в Египет да пъшка под игото на Хиксос. Беше научил обаче всичко, което поробителите можеха да му предадат, включително и техния език. И двете принцеси не разбираха нито дума на него.

- О, мразя, когато заговорите на това отвратително наречие! - нацупи се Беката.

Техути се съгласи с нея:

- Ако ни обичаш, ще говориш на египетски, Тайта!

Прегърнах Беката и погалих прелестната главица на сестра

и. Въпреки това продължих обсъждането с Атон на езика, който момичетата така горещо ненавиждаха.

- Не обръщай внимание на дърдоренето на децата. Продължавай, стари приятелю!

Шамбеланът сподави усмивката си и поде нишката на мисълта си:

- Значи за това сме на едно мнение, Тайта. Нуждаем се от съюзници и трябва да водим търговия с тях. В същото време е задължително да отрежем Хиксос и от двете.

Съблазнявах се да отвърна със саракстична забележка, но вече го бях раздразнил достатъчно над дъската за бао. Така че кимнах сериозно:

- Както винаги, достигнал си до истината безпогрешно и излагаш стегнато проблема ни. Съюзници и търговия. Много добре. И какво трябва да сторим, за да търгуваме, Атоне?

- Разполагаме със златото от мините ни в Нубия, които открихме по време на изгнанието отвъд праговете...

Атон може никога да не беше напускал Египет, но като го слушаш как говори, ще си помислиш, че именно той е водил изгнаниците. Усмихнах се под мустак, но запазих сериозното си изражение, когато той добави:

- Макар че жълтият метал не се цени чак толкова като среброто, и той е обект на мечти и копнежи. С количествата, които фараонът е струпал в съкровищницата си, лесно ще си купим и приятели, и съюзници.

Кимнах в съгласие, макар да знаех, че количеството в съкровищницата на фараона е силно преувеличавано от Атон и мнозина, които не са така близо до трона като мен. Постарах се да допринеса към списъка с възможни търговски стоки:

- Не забравяй също и продукцията на богатия черен нанос, който майка Нил изсипва на бреговете си след всеки ежегоден разлив. Хората трябва да ядат, Атон! И обитателите на Крит, и шумерите, и елинските градове-държави имат малко обработваеми земи. Те са принудени постоянно да търсят царевица, за да изхранват народите си. А ние имаме царевица в изобилие! - напомних му аз.

- Тъй е, Тайта. Ние имаме царевица, а имаме и коне за продажба - развъждаме най-добрите военни коне в света. А разполагаме и с други неща, още по-редки и безценни... - Атон направи деликатна пауза и погледна към прелестното дете, което прегръщах, и другото, седнало в краката ми.

Нямаше нужда повече да обсъждаме темата. Жителите на Крит и шумерите от земите между реките Тигър и Ефрат бяха най-близките ни и могъщи съседи. И двете нации бяха смугли и чернокоси. Предводителите им смятаха за съблазнителни свет- локосите и светлокожи представителки на егейските племена и от управляващото египетско семейство. Бледите и простовати елински жени обаче не можеха ни най-малко да се сравняват с нашите бляскави нилски бижута.

Баща на двете ми принцеси беше Танус, владетел на огненочервените къдрици, а майка им - светлорусата царица Ло- стрис 2. Кръвта им се бе съчетала добре и славата за красотата на двете им момичета бе започнала да се разнася по целия свят. Посланици отдалеч вече бяха предприели опасни пътувания през обширни пустини и дълбоки морета, за да стигнат до двореца в Тива и да предадат деликатно на фараон Тамоз интереса на господарите си към изковаване на военни и семейни съюзи с Дома на Тамоз. Сред онези, чиито пратеници ни посетиха, бяха и шумерският цар Нимрод, и Върховният минос на Крит.