Уилбър Смит - Пустинният бог

Броните и оръжията бяха твърде тежки и щяха да запарват войниците, докато гребат под жарките слънчеви лъчи. Така че се съблякоха по набедрени превръзки и оставиха бойното си снаряжение на палубата, между краката си, под пейките на гребците.

Повечето от хората ми бяха светлокожи и много от тях имаха руса коса. Бях им наредил да използват пепел от готварските огньове, за да потъмнят брадите и косите си, докато станат горе-долу толкова мургави, колкото и нормалните хиксоски легионери.

Когато трите ни натоварени галери се оттласнаха от брега и с гребане излязоха от залива, отново се намирах на борда на командния кораб, редом до Зарас. Изправих се до кормчията, който въртеше дългото направляващо весло на кърмата. От търговеца в пристанището Ушу, който ми продаде галерите, бях закупил и папирусна карта, по неговите твърдения - изобразяваща в подробности южния бряг на Средно море между Габал и Уади ал Нилам 5. Той твърдеше, че е начертал картата със собствената си ръка и тя е резултат от негови лични наблюдения. Сега я разгърнах на палубата между краката си и притиснах краищата и със събрани на брега камъчета. Почти веднага успях да открия някои от особености на брега. Видно беше, че картата щеше да се окаже забележително точна.

В утринните часове два пъти видяхме на хоризонта платна на други кораби, но се отклонявахме и ги заобикаляхме отдалеч. След това, когато слънцето се оказа право над главите ни, наблюдателят на носа изкрещя ново предупреждение и посочи напред. Заслоних очи и се взрях в указаната посока. Бях изумен, когато видях, че повърхността на морето по протежение на целия хоризонт кипи от бели вълни, сякаш ни връхлита силна буря. Сега обаче не им беше сезонът.

- Свали платната! - отсякох към Зарас. - Прибери веслата и накарай да вържат на носа морските котви - да са готови за пускане на вода!

Гневните белопенни гребени се втурнаха към нас и ние се приготвихме за връхлитането на вятъра. При прииждането си кипналите вълни издаваха усилващ се рев.

Хванах се здраво за дървеното перило на шлюза пред мен и се стегнах. След това бурното море погълна корпуса на кораба. Ревът стана оглушителен, моряците крещяха заповеди и клетви, а морето се блъскаше в обшивката на галерата. За мое изумление обаче нямаше вятър. Веднага разбрах, че тази буря без вихър е свръхестествено явление. Затворих очи и подех молитва за защита към великия бог Хор, като се хванах за перилото с две ръце.

Миг по-късно нечия длан ме сграбчи за рамото и ме разтърси грубо, а в ухото ми ревна груб глас. Знаех, че това е Зарас, но не пожелах да отворя очи. Чаках боговете да решат съдбата ми както счетат за угодно. Но младежът продължаваше да ме разтърсва, а и аз си оставах в света на живите. Така че предпазливо разлепих клепачи. Не спирах обаче да се моля под нос. Осъзнавах вече какво ми говори Зарас и рискувах бързо да се огледам.

Морето гъмжеше от огромни лъскави тела, прилични на върхове на стрели. Отне ми известно време да осъзная, че това са живи същества и че всяко от тях е поне с размера на кон. Това обаче бяха гигантски риби. Плуваха толкова нагъсто, че онези отдолу принуждаваха събратята си на повърхността да се гърчат сред вълни от пяна. Множеството им се простираше докъдето стига погледът.

- Риба тон! - викна ми Зарас. - Това е риба тон!

Горен Египет е обкръжен отвсякъде от суша, така че никога не беше ми се удавала възможност да прекарвам достатъчно време в открито море, та да стана свидетел на миграциятата на риба тон в такъв мащаб. Бях чел толкова много по темата, че следваше да осъзная какво се случва. Досетих се, че ме грози опасност да изглеждам особено глупаво, така че отворих очи и също викнах силно на Зарас:

- Разбира се, че са тонове! Приготви харпуните!

Още когато за първи път стъпих на борда, забелязах харпуните. Бяха прибрани под пейките на гребците. Предположих, че се използват за отблъскване на пирати, ако се опитат да се качат на борда. Дръжките им бяха двойно по-дълги от човешки ръст. Остриетата им бяха от остър като бръснач кремък. Зад куката имаха отвор, към който се привързва въжето. Другият му край пък се пристягаше към изгладена дървена шамандура.

Макар че бях дал заповед за харпуните, за Зарас беше типично първи да пристъпи към действие. Винаги водеше, като първи даваше пример.

Капитанът ми със замах извади едно от дългите оръжия от мястото, където беше прикачено под пейката, и изтича до борда на кораба, размотавайки привързаното въже. Скочи на планши- ра и с лекота балансира дългия харпун, намести дръжката му на рамото си и прицели закривената кука към лъскавия хълбок на рибата, плъзгаща се покрай него като река от разтопено сребро. Тоновете го зяпаха с огромни обли очи, които сякаш бяха разширени от ужас.