Уилбър Смит - Пустинният бог

Докато гледахме как залязва слънцето и изгрява луната, нашите хора празнуваха с остатъците от опушените пържоли тон. Зарас тихо преджапваше от галера на галера и избра девет от най-добрите си бойци, които предупреди да са готови преди изгрев, за да ни съпроводят на разузнаване.

Един час преди да се покаже слънцето се качихме в два скифа, които бяхме влачили зад галерите. Загребахме през широката лагуна към брега, по-близо до носа, на който бях забелязал наблюдателната кула на форта.

Чувах крясъците на блатните птици и шумоленето на крилата им, докато прелитаха над главите ни в мрака. Щом започна да се развиделява, бях в състояние да различа и дългите прави линии на ятата водни птици, разчертали със стрелоподобни- те си щрихи светлеещото небе. Имаше диви патици и гъски, щъркели, жерави, чапли с дълги шии и изпънати крака, ибиси и егрети 6и над петдесет други вида. Огромните ята излитаха едно след друго от лагуната, докато гребяхме през множеството им. Междувременно слънцето най-сетне си проправи път над хоризонта и разкри безбрежната шир на делтата около нас. Беше дива и изолирана пустош, негодна за човешко обитаване.

Наложи ни се да влачим скифовете през плитчините и да ги скрием в папура, когато най-сетне стигнахме по-твърда земя. Не бях напълно уверен по каква схема са строили минойците крепостта си и какво има в околностите и, така че скришом си

*

проправихме път през тръстиката и лапура 7и през цялото време си отваряхме очите на четири.

Неочаквано излязохме на брега на дълбок канал, който се врязваше през полето от папирус от юг и водеше към откритите води на Средно море. Беше широк около 150 стъпки и ясно виждах, че е твърде дълбок за прегазване. На отсрещния му бряг различих плоския покрив на наблюдателната кула, която бяхме забелязали предишния ден. Над парапета се мяркаха увенчаните с шлемове глави на поне трима стражници, които патрулираха по маршрута си.

Внезапно чух от канала да се разнася невъзможният за объркване звук от движение на кораб, идващ откъм морето. Предупредих спътниците си да пазят тишина. Припукването на такелажа, гласът на вахтения, отмерващ ритъма на гребците, и тропотът на веслата в ключовете се усилваха, докато внезапно иззад завоя на канала не се появи грамаден мореходен кораб.

Досега не бях виждал плавателен съд от този тип и размер - по изпращаните от шпионите ми описания обаче разпознах, че това е критска трирема. Тя представляваше едновременно товарен и боен кораб. Беше с тройна палуба и имаше три реда весла.

Дългият и заострен нос беше подсилен с листове кован бронз, за да може да таранира вражески кораби. Имаше две мачти, които и позволяваха да разгръща превъзходно количество платна, сега навити, докато на весла се промушваше през тесния канал. Триремата беше прелестен кораб с дълги изчистени линии и висок щурц 8. Само един поглед стигаше, за да разбереш защо Крит е доминираща морска сила в света. Това беше най-бързият и могъщ кораб по всички морета. Макар сега да беше тежко натоварен и да газеше дълбоко във водата, никой не би посмял да го предизвика. Въпреки това се зачудих какъв ли товар носи в трюмовете си.

Когато триремата се изравни с мястото, където лежахме скрити сред стъблата на камъша, успях да разгледам офицерите на борда. На кърмата имаше трима, стояха встрани от четиримата моряци, които се занимаваха с управлението на дългото кърмово весло. Макар че набузниците на броните им прикриваха по-голямата част от лицата, стори ми се, че тримата са по- високи и по-едри от типичните египтяни. Виждах, че килтовете им са от най-фин лен и че оръжията им са полирани и гравирани с любов. Явно бяха по-скоро войници, а не търговци.

Когато корабът ни подмина, бризът лъхна към нашето скривалище и смрадта от борда му. Веднага разбрах, че горният ред дълги гребла се тегли от екипажа, съставен главно от бойци, не толкова от роби. По заповед на капитана си бяха готови да скочат от пейките и да грабнат оръжията си, положени в краката им. Щяха да се бият мъжки и да вземат дял от паричната награда.

Долните редове гребла обаче бяха опъвани от роби, приковани към гредите на палубата. Смрадта, която надуших, идваше от тези нещастници, които прекарваха целия си живот по местата си на пейките. Те гребяха, спяха, ядяха, серяха и в крайна сметка умираха там, където седяха.

Критската галера се плъзна покрай нас и след това чухме командирите и да раздават заповеди на висок глас. Горният ред гребла се вдигнаха от водата като криле на сребърна чайка и изчезнаха навътре в гнездата си и само долните редове продължиха да се топват и дръпват деликатно, а корабът взе последния завой на канала и се насочи към сияйните бели стени на крепостта, която се подаваше в далечината над люлеещите се главици на редиците папирус.