Уилбър Смит - Пустинният бог

За времето, което на нас със Зарас ни отне да преплуваме канала и да достигнем сегашното си укритие, екипажите бяха отворили люковете на челната трирема и верига от полуголи роби бяха се захванали да изнасят товара и. Робите се трудеха под наблюдението на надзиратели, надянали олекотени брони и с къси мечове на коланите си. До един размахваха плетени камшици от щавена кожа.

По траповете робите сваляха към брега безкрайна поредица еднакви дървени сандъчета. Макар че не бяха особено големи, очевидно тежаха, понеже носачите им се препъваха под теглото им. Цялата върволица работници се движеше твърде бавно за вкуса на надзирателите, които подкарваха и ругаеха подчинените си.

Право пред очите ни един от робите изгуби опора, докато пристъпваше от трапа към кея. Падна лошо и изтърва сандъ- чето, което балансираше на главата си. То се стовари върху каменните плочи, зейна и се разпиля.

Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите, когато видях яркия проблясък, с който слънцето се отрази върху металните повърхности на сребърните кюлчета, изсипали се на купчина върху кея. Кюлчетата бяха малки и правоъгълни, не по-дълги от човешка длан, но пък в сандъчето имаше опаковани поне двадесет. Значи едно-единствено сандъче с такова съдържание най-вероятно стигаше да се плати построяването на голямата трирема, която го беше пренесла през Средно море. Всичките ми надежди и очаквания изглеждаха преизпълнени. Ето го голямото съкровище, което бях предвидил!

Трима от надзирателите се събраха около проснатия на земята роб и заразмахваха бичовете с наслада; ударите с плюще- не се сипеха върху лъсналата му от пот кожа. Нещастникът пищеше и се гърчеше и се опитваше да закрие главата си с ръце.

Един от бичовете го шибна по лицето и извади дясното му око от орбитата. То увисна на оптичния си нерв и се заклати по бузата, когато робът завъртя глава от една страна на друга. Най- сетне страдалецът изгуби съзнание, вече неспособен да се защити. Един от мъчителите му се наведе и го сграбчи за краката, повлече го по гръб по кея и после го метна през ръба. Тялото с плясък падна в реката, потъна бързо и изчезна в прегръдката на мътната вода.

На кея другите роби припряно се размърдаха под виковете на надзирателите и плющенето на бичовете им. Колоната полуголи мъже отново се раздвижи и те плъпнаха, олюлявайки се под тежестта на товара си, сякаш трудът им никога не бе пре- секвал.

Потупах Зарас по рамото, за да привлека вниманието му, и после двамата изпълзяхме обратно към по-гъстия камъш. Щом веднъж се озовахме под безопасната му закрила, дадох знак на спътника си да заобиколим откъм задната страна на крепостта и брега на другото разклонение на реката. Отне ми приблизително час предпазливи и внимателни маневри, докато намеря наблюдателна точка, от която да мога да разгледам стратегическия план на крепостта и околностите и. Сега вече можех лично да проверя докладите, които бях получавал от шпионите си.

Макар че стените на крепостта бяха забележителни и вероятно дори непреодолими, обграденото от тях пространство не беше особено голямо. Мястото на носа беше зверски ограничено, недостатъчно за нищо повече от самата съкровищница и казарми, които да приютят стража, способна да я отбранява срещу малък отряд нападатели, дошъл от някой от каналите откъм морето.

Критяните обаче несъмнено също осъзнаваха, че им е нужна доста по-голяма армия от няколко хиляди мъже, за да се справят с по-солидна вражеска сила, която би пристанала на брега и навлязла откъм сушата, за да организира по-сериозно нападение над крепостта. Бяха разрешили този проблем с построяването на понтонен мост над двата канала на реката, така че крепостта се намираше на остров в средата на течението, но можеше да бъде достигната бързо от отбраняващите я критски войници и откъм двата бряга.

От мястото, където лежах, имах добра видимост към най- източния канал и към равната суша отвъд. Именно там критя- ните бяха построили укрепения си лагер, който осигуряваше подслон за основния състав на армията им. Бяха обградили лагера със защитна палисада от заострени колове, които се издигаха на височина два човешки боя. Прецених, че този лагер е в състояние да приюти две или три хиляди войници.

На всеки ъгъл на квадратното ограждение имаше наблюдателна кула и виждах, че покривите на сградите в палисадата са покрити с дебел пласт черна тиня от речния бряг, изсъхнала и вече втвърдена. Това осигуряваше защита от огнени стрели, ако враг речеше да ги пусне над стените.