Уилбър Смит - Пустинният бог

Гребахме по главния канал, докато не прецених, че се намираме на поне двеста ярда по-нагоре по течението. След това обърнах кораба ни и насочих носа към средата на дългия и тесен понтонен мост. Тихо дадох на гребците заповед да спрат да наблягат и да приберат греблата си и оставихме течението да ни понесе надолу към средата на моста.

В последния момент завъртях кормилното весло така, че се обърнахме настрани и се озовахме с десен борд, силно притиснат от течението към пътеката.

Хората ми бяха готови за този номер. Две малки групички от по трима мъже скочиха от носа и кърмата на нашия кораб и го привързаха здраво за моста. Останалите бяха въоръжени с брадви и мечове и се изсипаха през борда върху понтоните. Без да чакат други заповеди, се заеха да секат въжетата, които закрепваха редицата шлепове един за друг.

Звукът от ударите несъмнено бе се разнесъл по канала до лагера на отсрещния бряг, защото почти веднага чухме критските барабани да подемат сигнала за тревога. В лагера избухна пандемониум: сержантите крещяха заповеди, носеха се гълча- ва и дрънчене на оръжия, трополене на брони и тътен на барабани, отгласи от които се връщаха обратно към нас. След това блесна светлина - запалиха факли и отражението от пламъците им засия по полирания метал на щитове и нагръдници.

Дълга колона тичащи пехотици изригна от тунела, който водеше от палисадната стена на лагера към началото на понтонния мост. В редица по четирима критяните се втурнаха по тесния мост и той се залюля под тропота на подкованите им с метал сандали.

Предната редица на врага пъргаво връхлетя сечащия ни отряд, който им се разкри под светлината на факлите. Котвените въжета между понтоните все още устояваха на брадвите на хората ми. Когато ги разделяха само петдесет крачки, чух един от предвождащите нападението офицери да крещи някаква заповед. Не разбрах езика, но значението и незабавно стана ясно.

Без да спират да напредват по пътеката, предните критски пехотинци се наведоха назад и метнаха рояк копия. Тежките оръжия се стовариха сред отряда ми войници, все още заети да секат въжетата, които държаха заедно лодките. Видях копие да пронизва един от другарите ми в гърба и така да го приковава, че от гърдите се подаде близо ярд от върха му. Той се прекатури през борда на голямата лодка, на която се крепеше, и бе погълнат от черните води. Никой от събратята му дори не откъсна поглед от задачата си. Те мрачно продължиха да въртят брадви срещу упоритите въжета, които съединяваха понтона.

Чух остро изпукване, когато въжето се разцепи, след това стържене и пукане, щом гредите на обшивките задраха една в друга, понеже поддаваха нови и нови въжета, крепели една за друга множеството лодки.

След това мостът най-сетне бе разсечен докрай. Но двете разединени половинки все още стояха събрани заедно от нашия кораб, намиращ се помежду им. Улових се, че крещя бясно на секачите да се върнат на борда. Разбира се, собствената ми безопасност не ме безпокоеше ни най-малко. Единствената ми грижа беше животът на храбрите ми другари.

Вълната от бронирани критяни връхлиташе незадържана от нищо върху понтоните. Те се втурнаха срещу нас в стройна фаланга, ревейки предизвикателства и мятайки копията си. Собствените ми войници трескаво се катереха по малката ни галера и се присвиваха, когато копията се забиваха в гредите на обшивката ни.

Сега крещях някой да среже въжетата, които все още задържаха кораба ни в средата на моста. В шумотевицата нямаше кой да чуе заповедите ми. Не можех да надвикам всички. Грабнах брадвата от един от войниците ми, който се бе скрил зад перилата, и изтичах до носа.

Срещу мен по пътеката се юрна критянин. И двамата стигнахме на носа по едно и също време. Той хвърли копието си и се мъчеше да извади меча си, явно заклещил се в канията. Освободи го точно когато се срещнахме.

Виждах, че противникът ми се хили под шлема си. Мислеше си, че съм му паднал в ръцете, и се канеше да ме убие. Замахна с меча и се прицели в гърдите ми. Само че бях видял очите му да трепват и да издават намерението му, така че успях да предвидя удара. Извърнах се и върхът на меча му се промуши под мишницата ми. Приклещих лакътя му с ръка.

Сега го държах в плен. Той се опита да се измъкне, но пътеката се залюля под него и той загуби равновесие. В този критичен момент освободих хватката, с която държах въоръжената му ръка. Противникът ми не бе подготвен за това и се олюля назад, протегнал и двете си ръце към мен, сякаш се опитваше да възстанови равновесието си.