Уилбър Смит - Пустинният бог

Завъртях брадвата си, целейки се в единствената част от тялото му, която не беше покрита с метал - китката на дясната му ръка. На люлеещата се лодка и аз нямах добра опора, така че ударът не стана идеален. Не успях да отрежа ръката му чисто, каквото беше намерението ми. Но я съсякох до костта от вътрешната страна на китката му. Чух сухожилията да пукат, когато се късаха. Пръстите на противника ми се разтвориха не- волево, мечът изпадна от тях и издрънча по дъските на моста.

Критянинът се блъсна заднешком в един от спътниците си, които се тълпяха зад него. Вкопчени един в друг, двамата паднаха през борда на моста и се стовариха във водата в стълб от пръски. Тежестта на броните им незабавно ги повлече към дъното.

Все още държах брадвата в ръце и стоях пред двете котвени въжета, които прикрепяха носа на кораба ни към понтонния мост, опънати пред мен толкова здраво, че от възлите им пръскаха капки вода. Вдигнах брадвата над главата си и след това я стоварих надолу, прицелвайки я в по-дебелото от двете, като вложих всичката си сила и тегло в този удар. Въжето се раздели с плясък като скъсана тетива. Нашият кораб подскочи рязко, когато цялата му тежест се оказа окачена на едничкото, по-тънко въже. Замахнах отново и то също се разкъса с плясък, гърчеше се и се разплиташе направо във въздуха. Щом напънът и натискът върху него изчезнаха, носът на галерата ни отскочи нагоре и ние се понесохме свободни по течението.

Ефектът върху моста беше далеч по-драматичен. Всяка от двете му части стоеше все още здраво окачена за котвите си на речните брегове. В средата на канала обаче те вече не бяха свързани една към друга и течението бързо ги повлече надолу. Гледах как диво люшкащата се и подскачаща под краката пътека поваля плътните редици критяни.

Промените в центъра на тежестта им усилваха нестабилността на плаващите понтони. Мъжете в тежки брони губеха равновесие и се олюляваха пиянски, блъскаха се един в друг и се събаряха взаимно във водата.

Гледах ужасен как един от понтоните се преобърна и сума войници изпопадаха през борда. За минути голяма част от критската орда цамбуркаше в тъмните води и нещастниците се давеха като плъхове на дъното на кладенец.

Най-трагичното в случая беше, че те дори не бяха наши врагове - цялата тази разруха бях измислил нарочно, за да ги примамя да ни станат съюзници. Твърде малка утеха ми носеше мисълта, че го правя за любимия си Египет и за моя фараон. Бях засрамен от последиците от действията си.

С огромно усилие на волята отхвърлих вината и угризенията си. Знаех, че стореното не може да бъде върнато назад. Опитах се да изтрия от мислите си удавниците и вместо това да се съсредоточа върху собствения си народ и загубите, които бе понесъл. Насилих се да обърна гръб на зловещото зрелище и да се върна на носа, където саморъчно бях прерязал въжетата, държали ни за моста. Крещях на екипажа си и изкарвах гнева си на тях. Виках им да се хващат за греблата, бутах войниците си към пейките на гребците, ритах и удрях онези, които се колебаеха в потрес.

Накрая отново взех в ръце направляващото весло и хората ми започнаха да гребат в синхрон. Наложих ритъм и насочих галерата обратно към каменния пристан под главната порта на крепостта, където бяха закотвени корабите със съкровището.

Скочих от малкото ни корабче веднага щом носът докосна каменните стъпала на кея и Зарас ме посрещна с меч в ръка и задъхан от тичането, но ухилен като идиот.

- Пленихме и трите кораба със съкровището и дори крепостта е в наши ръце! - каза ми той и посочи с окървавеното острие към портите на крепостта, които зееха широко отворени. - Шумотевицата, която вдигнахте на понтонния мост, чудесно отвлече вниманието им. Заклахме стражите на крепостта, докато бяха заети да зяпат представлението ви и изобщо не разбраха за съществуването ни. Не мисля, че някой от тях е избягал, но дори и да има такива, няма да стигнат далеч! - Той поспря да си поеме дъх и след това поиска да научи: - Как се справи при моста, Тайта?

Останах доволен, като чух, че дори в разгара на битката и на победата не е забравил, че трябва да говори само хиксоски.

- Мостът е прерязан и половината врагове изпопадаха в реката и се удавиха - отвърнах му кратко и след това се извърнах към Акеми, който беше дотичал, щом ме видя да приставам. - Поеми командването на този кораб и задръж дузина мъже с теб да гребат! - посочих към групичката малки, безекипажни гемии, закотвени в образувания от завирената река басейн. - Вземете факли и мангали и изгорете онези лодки, преди критя- ните да ги докопат и да ги използват да превозят хората си, за да ни нападнат повторно нощес!