Уилбър Смит - Пустинният бог

- Заведете този в онова помещение!

Той сграбчи египтянина и го повлече към входната зала на крепостта. Там му наредих да ни остави. Когато го стори, известно време мълчаливо се взирах в роба. Той се държеше смирено, но виждах в очите му непокорство, което се мъчеше да прикрие.

Добре, казах си. Запазил е мъжеството си.

Най-сетне му заговорих на собствения ни сладък език.

- Ти си египтянин!

Той се стресна и видях, че ме е разбрал.

- От кой полк? - попитах, но робът сви рамене, преструвайки се, че не разбира. Взираше се в краката си.

- Погледни ме! - наредих му, свалих бронзовия шлем и размотах копринената кърпа, която прикриваше долната половина на лицето ми. Повторих: - Виж ме!

Той вдигна глава и зина от изумление.

- Кой съм аз? - попитах го.

- Ти си Тайта. Виждал съм те в Луксор в Храма на Хатор, когато бях дете. Баща ми каза, че си един от най-великите живи египтяни! - прошепна робът изумен и след това се хвърли в краката ми.

Бях трогнат от тази демонстрация на обожание, но се постарах гласът ми да не трепне.

- Да, войнико. Аз съм Тайта. А ти кой си?

- Аз съм Рохим от Двайсет и шести колесничен. Бях заловен от хиксоските свине преди пет години.

- Ще се върнеш ли с мен в любимия ни Египет?

При този въпрос Рохим се усмихна. На горната му челюст имаше липсващ зъб и лицето му беше насинено. Може и да бе понесъл побой, но все още беше египетски боец и отговори с твърд глас:

- До смърт съм твой войник!

- Къде държат критяните сандъчетата, които ви караха да разтоварвате от кораба вчера?

- В укрепена стая в края на стълбището, но вратата е заключена.

- Кой държи ключа?

- Онзи дебелия, със зеления пояс. Той е повелителят на робите.

Вярно, че бях видял отговарящ на описанието човек да коленичи заедно с останалите пленници.

- В него ли е и ключът за оковите ти, Рохим? Ще ни трябва, понеже вече си отново свободен човек!

Войникът от Двадесет и шести колесничен се ухили при тази идея.

- Всички ключове са у него, на верига на кръста му. Крие ги под пояса си.

От Рохим научих, че над осемдесет от робите в крепостта са пленени египетски стрелци и колесничари. Когато ги разковахме, те с радост се захванаха да пренасят сребърните ковчежета обратно от крепостта в трюма на триремата на Зарас.

Докато се извършваше прехвърлянето на сандъчетата, Ро- хим ме заведе в оръжейната. Разбихме вратата и открихме цял набор униформи, брони и оръжия, които се съхраняваха вътре.

Наредих цялото това оборудване да бъде качено на корабите и подредено на главната гребна палуба, откъдето лесно можеше да бъде взето, когато ни потрябва.

Като последна задача заключихме пленените критяни в собствените им робски бараки и се качихме на борда на чакащите ни триреми.

Бях разделил наличните ни войници поравно между трите кораба, така че всички пейки за гребците да бъдат запълнени.

По моя заповед робите, все още приковани на долните палуби, получиха дажба сухари, сушена риба и бира, които намерихме в складовете на крепостта. Жалка гледка беше да наблюдаваш как тъпчат храната в устите си с мазолести ръце, почернели от мръсотията и собствените им изсъхнали изпражнения. Гълтаха бирата, която им раздадохме, докато спаружените им кореми вече не можеха да поберат повече. Някои от робите дори повръщаха на пода между голите си крака. Но храната и приятелското отношение ги съживиха. Знаех, че ще ми служат добре.

Когато зората заблестя на източното небе, бяхме готови за отплаване. Заех мястото си на носа на водещата трирема и застанах до Зарас с нахлупен на главата хиксоски шлем и с нос и уста, закрити от копринения шал.

Зарас даде заповед за отплаване и барабанът на всяка гребна палуба отмери ритъма. Дългите гребла се потопиха, изтеглиха се и се вдигнаха отново в ритъма на ударите. Предадох заповедта на мъжете на кормилното гребло и завихме в основния канал на реката. Двете други триреми поеха в колона след нас. В строй се насочихме гордо на юг към хиксоската столица и двеста и петдесет левги владяна от враговете река.

Димът от все още горящите лодки се стелеше на гъст облак над делтата и от време на време скриваше критския лагер на отвъдния бряг. Но когато порив на северния вятър раздели димната завеса, видях, че собствените ми екипажи не са единствените, останали поразени от изненада, че се насочих на юг.

Войниците от критския лагер, които бяха преживели разрушаването на понтонния мост, стояха строени на открития речен бряг в пълна бойна готовност. Командващият ги офицер беше избрал място, където плавателният канал минаваше близо до брега. Редиците на стрелците им бяха наредени на ръба на водата, колкото се може по-близо до канала. Критяните се бяха приготвили за опит от наша страна да поемем по разклонението на север, за да стигнем до открито море. Лъковете им бяха опънати и до един държаха стрела, поставена на тетивата и готова за изстрелване.