Уилбър Смит - Пустинният бог

Четирима от старшите им офицери, онези с най-дългите пера на шлемовете и с най-многото украшения, лъснали по нагръдниците и по раменете, бяха покачени на седла. Конете им стояха зад формацията на стрелците, готови да насочат стрелите на войниците към нас, докато минаваме по пътя си към Средно море.

Изглеждаха напълно потресени, докато ни следяха как завиваме по южното разклонение на канала и обръщаме платна срещу тях. Първоначално никой от критяните не реагира. Едва когато триремата, командвана от Дилбар, последва кораба ни на завоя, враговете започнаха да се раздвижват. После, когато ни последва и Акеми, чийто кораб завършваше колоната, виковете на раздаващите заповеди критски офицери придобиха истерична нотка. Над водата гласовете се разнасяха съвсем ясно и не можех да не се разсмея, като гледах как високопоставените врагове пришпорват конете си назад по речния бряг в безплоден опит да ни изпреварят.

Критските стрелци разбиха идеално подредените си редици и в нестроен бяг се втурнаха след офицерите си, но се спряха, щом започнахме безмилостно да се отдалечаваме от тях. Вдигнаха лъковете си и взеха да пускат подир нас облак след облак стрели по висока траектория. Те обаче падаха, неспособни да ни догонят, и се губеха в следата, оставена от триремата на Акеми.

Конните офицери не се отказваха от преследването. Те шибаха жребците си и препускаха по пътеката в опит да догонят флотилията ни. Когато постепенно се изравниха с триремата на Акеми, извадиха мечовете си. Изправиха се в стремената, крещейки обиди и диви предизвикателства към войниците на борда.

От мен Акеми беше получил стриктни заповеди да не стреля с лък по минойците. Въпреки че те щяха да са лесни мишени за стрелците на горната палуба на кораба му, и той, и екипажът му не им обърнаха внимание. Това явно вбеси критяните. Те продължиха да галопират, като подминаха първо последната галера и после тази на Дилбар. Най-сетне се изравниха с мястото, където стоях на най-предната от трите.

По моя заповед нашите войници не си дадоха труд да се прикрият. Докато препускаха по пътеката, държейки се наравно с триремата ни, квартетът критянски офицери получи възможност да огледа автентичните ни хиксоски униформи и снаряжение от разстояние не повече от сто крачки.

По това време вече ни бяха преследвали над три левги и конете им започваха бързо да се изтощават. Бризът откъм Средно море взе да се усилва и да ни тласка на юг, така че разстоянието помежду ни бързо и равномерно се увеличаваше. Пътеката на свой ред навлезе в блатото. Копитата на конете изхвърляха буци черна тиня и запенените животни затъваха до колене в нея. Офицерите бяха принудени да изоставят преследването. Дръпнаха юздите и нещастно проследиха как отплаваме с вдигнати платна.

Много бях доволен от развитието на събитията. Миной- ските офицери бяха станали свидетели на всичко, което исках да видят, тоест как трите екипажа хиксоски пирати с петстотинте лаки сребърни кюлчета на Върховния минос отплават на юг по реката към Мемфис, столичния град на цар Беон.

Настъпил бе мигът да започнем преобразяването си за следващата ни роля. Дадох заповеди да изнесат на палубата критските униформи и оръжия, заграбени в Дамиета. След това със смях и закачки войниците ни съблякоха хиксоските униформи и снаряжение и ги замениха с великолепието на минойското военно оборудване - от позлатените шлемове и гравирани мечове до високите до коленете ботуши от фина мека кожа.

И Акеми, и Дилбар имаха ясни заповеди да не позволяват на хората си да хвърлят ненужните си хиксоски униформи в реката. Ако течението ги понесеше и минойските войници в Дамиета ги извадеха, измамата ми щеше да бъде разкрита.

Не беше нужен голям напън на въображението критяните да осъзнаят как точно сме ги измамили. Така че свалените хик- соски вещи трябваше да бъдат опаковани добре и прибрани под палубите.

С вятър в гърбовете ни, платната бяха издути и редиците ни гребла се вдигаха и спускаха като сребърни крила на ято величествени бели лебеди в полет, а ние се носехме на юг. Тези минойски триреми са най-големите и бързи кораби на вода. Въпреки че носеха тежък товар от хора и сребро, скоростта им беше невероятна. Като добавим и заразната възбуда от факта, че се бяхме насочили към дома, нищо чудно, че хората ми бяха с приповдигнат дух.

Щом напуснахме делтата, милиардите и притоци останаха зад гърба ни и най-сетне навлязохме в голямата река; трите ни кораба се изравниха един с друг и се устремиха заедно на юг. Екипажите си крещяха предизвикателства и приятелски обиди от една трирема към друга.