Уилбър Смит - Пустинният бог

Двамата с командира ми бяхме планирали внимателно тази среща и бях взел предпазната мярка да пробия шпионка в стената, през която можех да следя и да подслушвам всичко, което се случва в каютата. Сега видях, че чиновникът и Зарас са седнали така, че посетителят да е с лице към шпионката ми. Грал се отличаваше с повече от малка прилика с отровна гигантска жаба. Имаше същата широка уста и очи като копчета. Освен това лицето му беше украсено с големи брадавици. Когато преглътна глътката от виното, налято му от Зарас, цялото му гърло се присви, все едно преглъщаше воден плъх, който пък е любимата плячка на гигантската жаба. Тази гледка направо ме омайваше, толкова добре отразяваше естеството му.

- Разбира се, наясно сте, че цар Беон е вписал нашия товар като дипломатическо изключение от обмитяване - обясняваше Зарас уважително и логично.

- Остави на мен да преценя дали минаваш, или не минаваш за такова изключение, капитане - Грал свали от устните си чашата с вино. - Дори ако се квалифицираш за изключение обаче, мога да те таксувам за направените от мен разходи... - Усмивката му бе лукава и многозначителна. - Но сумата ще бъде минимална, уверявам те!

- Разбира се - кимна Зарас. - Всички трябва да си изкарваме хляба. Аз обаче съм благодарен за възможността да поговорим насаме. Трябва да изпратя в Мемфис съобщение, с което да уведомя цар Беон за предстоящото ни пристигане. Нося му голямо количество сребърни кюлчета в дар от нашия Върховен минос... - Зарас се пресегна под масата и извади сребърното кюлче, което му бях дал преди това. Постави го върху плота между двамата. - Ето един образец.

Грал полека остави встрани чашата си и втренчи поглед в кюлчето. Очите му щяха да изскочат от орбитите. Жабешката му уста провисна отворена толкова халтаво, че по устните му протече вино и покапа по рядката му брада. Изглежда, беше загубил дар слово. Вероятно през целия си досегашен живот не бе хвърлял поглед на такова съкровище.

- Питах се дали нямате гълъби вестоносци тук, в Кунтус - птици, които могат да отлетят до Мемфис и да занесат съобщението ми на царя ви, за да го известят предварително за пристигането ми в столичния му град? - продължи Зарас.

Грал изквака и кимна. Беше неспособен да отговори члено- разделно или да отлепи очи от лъскавото сребърно кюлче.

- Вероятно следва да разгледаме този екземпляр като заплащане за безценните ви услуги - Зарас побутна среброто на един пръст към него. - Знак на съгласието, което съществува между двете ни велики нации... - той положи до кюлчето гълъбовата капсула, в която се намираше съобщението ми. - Това е вестта, която трябва да бъде изпратена на вашия цар Беон, стига да ви е угодно.

Едната длан на Грал запълзя през масата като голям космат паяк и се разгърна върху сребърното кюлче. Той го вдигна благоговейно, пъхна го в предницата на петносаната кожена туника, която носеше, и завърза връзките и. Ръцете му трепереха от прилив на чувства. Среброто образуваше видима буца под туниката, но той го притисна към гърдите си така нежно, както майка, която кърми детенцето си.

Изправи се нестабилно на крака и със свободната си ръка взе гълъбовата капсула.

- Разбирам, че товарът ви е от голямо значение за държавата, Ваша чест! - поклони се дълбоко на Зарас. - Моля да извините намесата ми. Разбира се, смятам се за привилегирован да получа честта да пратя съобщението ви на цар Беон по някоя от моите птици. Царят ще го държи в ръце още преди залез тази вечер. Та дори и ако вашият величествен кораб няма да бъде в състояние да достигне Мемфис преди обяд по-вдругиден.

- Вие сте много мил. Позволете да ви изпратя в безопасност на борда на вашата фелука - предложи Зарас, но Грал вече беше преполовил пътя по трапа към горната палуба.

Двамата с командира ми проследихме как фелуката се носи обратно към Кунтус. Забавихме се достатъчно, за да видим как на кея Грал се измъква от платноходката и след това бърза към градчето. Едва тогава кимнах на Зарас. Вдигнахме платната и спуснахме редиците гребла, за да продължим по пътя си на юг.

Погледнах назад през кърмата и видях конник да напуска безредните улички на Кунтус и да препуска по пътя към наблюдателната кула на носа. Заслоних очите си срещу слънцето и го проследих как спира в подножието на кулата и хвърля юздите си в ръцете на очакващия го коняр, след това скача на земята и бързешком изчезва във високата постройка.

Малко по-късно същият човек се появи отново на горната платформа на кулата. Очерта се на фона на небето. Вдигна и двете си ръце над главата. Пурпурен гълъб изпърха от събраните му длани и се издигна във висините, пляскайки леко с криле.