Уилбър Смит - Пустинният бог

Разстоянието между нас и червената гемия бързо намаля от четиристотин стъпки на двеста. Виждах, че гемията е закотвена за носа и за кърмата, така че да стои обърната с борда си към течението. В средата на горната и палуба имаше висока пирамида, обкръжена от шатра с балдахин. Под нея различавах трона; на него беше седнал едър мъж. Но все още се намираше твърде далеч, за да мога да го разгледам подробно.

Около трона беше подредена почетна стража от пиконосци, всички - в пълно въоръжение и брони. Шлемовете и нагръдниците им придаваха войнствен вид и блестяха.

От двете страни на царската гемия имаше закотвени редици по-малки корабчета. Те бяха претъпкани с хора от свитата, влизащи в антуража на Беон. Струваше ми се, че са поне няколкостотин, но беше невъзможно да се прецени дори приблизително, понеже хората бяха наблъскани плътно един до друг, а и повечето от жените бяха скрити зад по-високи от тях мъже. Всички се смееха, крещяха радостно и махаха с ръце. Някои от мъжете носеха церемониални брони и орнаментирани метални шлемове. Други - и мъже, и жени - бяха облечени в скъпи и екзотични тъкани във всевъзможни невероятни цветове. Изглеждаха като фантастичен и многоцветен облак току-що излюпени пеперуди, които трепкат, пърхат и танцуват по вятъра.

В една по-малка лодка, закотвена по протежение на голямата царска гемия, група музиканти свиреха варварска хиксоска музика. Тя представлява какофония от барабани и лютни, животински тромпети от рогове, кречетала и тръстикови свирки.

Носехме се срещу тях толкова бързо, че вече бях в състояние да различа подробности по царската гемия, досега неясни заради голямото разстояние. На върха на оформения като пирамида подиум, под шарения балдахин, на трона си от ковано сребро седеше цар Беон. Той беше наследил трона след смъртта на цар Салитис, баща си.

Разпознах го от пръв поглед. Бях го виждал преди на бойното поле в Тива. Тогава командваше левия фланг на Хиксос, с четиридесет хиляди пехотинци и стрелци на своите заповеди. Не беше от хората, които лесно се забравят.

Беше колосален. Обемната му като палатка бяла роба се издуваше около изпъкналия му корем. Брадата му беше къдрава и черна, сплетена на дебели въжета, някои от които висяха до кръста му, а други бяха преметнати през раменете. В плитките бяха вплетени верижки и украшения от ярко сребро и злато. Носеше увенчан с корона шлем от полирано сребро, обкован с орнаменти от бляскави скъпоценни камъни. На външен вид изглеждаше величествен, почти богоподобен. Дори аз, който се отвращавам от всичко хиксоско, останах впечатлен.

Цар Беон беше вдигнал едната си ръка и я държеше обърната към нас с отворена длан - нямах представа дали за приветствие, или благословия, но се усмихваше.

С няколко кратки думи посочих на Зарас най-уязвимата точка в обшивката на царската гемия, където се намираше основната сглобка на носещите греди на кораба. Мястото беше разположено малко пред високия подиум.

- Набележи целта си, Зарас, и не се отклонявай от нея до мига на сблъсъка!

Вече бяхме се приближили дотолкова, че да видя как усмивката слиза от устните на цар Беон. Устата му висеше зинала така широко, та чак отвътре стърчаха петносаните му в кафяво предни зъби. Той рязко хлопна челюсти. Едва в този късен момент осъзна, че намеренията ни са враждебни. Спусна косматите си лапи към облегалките на трона и се опита да се изправи на крака. Само че беше тромав и бавен.

Придворните, натъпкани по баржите от двете страни на царския му кораб, внезапно осъзнаха каква заплаха представляват нашите литнали право срещу тях триреми. От мястото си ясно чувах дивите писъци на жените. Мъжете се бореха да стигнат до бордовете на закотвените кораби, вадеха оръжията си и ни предизвикваха с безплодни бойни викове и гневни крясъци. Видях да събарят и прегазват много от жените си. Други пък бяха избутани напред към водата. Скачаха сами или ги хвърляха в Нил. Връхлетяхме върху този хаос като снежна лавина.

- Горе веслата! - Зарас извика командата достатъчно високо, че да бъде чут въпреки писъците и олелията на хиксосите.

Гребците от всеки борд на триремата вдигнаха греблата си във вертикална позиция и ги закрепиха в скобите им, така че да не бъдат счупени при сблъсъка. Скоростта ни не намаля, дока- то пресичахме останалите няколко ярда открита вода.

В последния момент преди сблъсъка паднах на колене на палубата и се вкопчих здраво в гребната пейка пред мен. Видях, че войниците около мен най-сетне вземат насериозно инструкцията ми. Всички до един се превиха с ръце, вкопчени около бедрата им, и с лице, притиснато в коленете.