Уилбър Смит - Пустинният бог

Ударихме се в царската гемия - точно в целта, която бях посочил на Зарас. Масивният бронзов таран на носа ни се вряза през гредите и с разцепващ рев. От силата на сблъсъка по- вечето от хората ни изпопадаха от гребните пейки на палубата, но аз успях да задържа хватката си върху здравата седалка от твърдо дърво. Успях да видя всичко, което се случваше около мен.

Гледах как пълната мощ и тежестта на триремата ни се съсредоточават върху малък участък от царската гемия. Прерязахме я чисто, досущ като острието на тежка брадва, падащо върху дебел пън. Отсечените половинки от обшивката и се изсулиха под корпуса ни и ние я потопихме.

Докато минавахме през гемията, проследих как хиксоски- те стражници падат от стълбата на царската пирамида в кълбо от крайници, като есенни листа от високите клони на чинара в бурните зимни ветрове. Цар Беон излетя най-високо от всички. Бялата му роба се изду около отвратителното му тяло, а оплетените плитки на брадата му го шибаха през лицето. Падна в реката, размахал ръце и крака. Въздухът, попаднал под полите му, го изнесе на няма и трийсет крачки от мястото, където се изправях на крака, използвайки за опора гребната пейка.

От двете ми страни другите триреми от ескадрата се врязаха в по-малките кораби от формацията на хиксосите. Смазаха ги без усилие, разкъсаха обшивките им и катапултираха пани- кьосаните им пътници от палубите в реката.

Корабокруширалите останки на царската гемия остъргаха бордовете на нашата трирема с трясъка на късащи се платна, цепещи се греди и с агонизиращите писъци на смазвани между стържещите една в друга обшивки хора. Собствената ни палуба беше наклонена под зловещ ъгъл и войници и недобре закрепени вещи се пързаляха дясно на борд.

След това прелестният ни кораб се освободи от руините и с почти котешка грация възстанови равновесието си и се изправи на водата.

Зарас крещеше отново: „На весла!“, и хората ни реагираха достатъчно бързо. Те откачиха тежките весла от скобите и ги наместиха в гребните халки.

- Обърнете загребката! - извика отново Зарас.

Само гребците на задните пейки бяха в състояние да стигнат водата с греблата си. Тези отпред бяха блокирани от останките от потъващата царска баржа.

Онези, които успяха, забиха плоската страна на веслата във водата и с няколко мощни загребвания ни измъкнаха от хаоса. За броени секунди отрязаните парчета от царската баржа се напълниха с вода, преобърнаха се и потънаха. На повърхността избликнаха с бълбукане големи мехури от затворения вътре въздух.

Погледнах към другите две триреми. Дилбар и Акеми даваха заповеди на собствените си хора. Екипажите им пъргаво се върнаха по гребните пейки, наместиха греблата и последваха ритъма, задаван от ударите на барабаните. Кормчиите ги връщаха вече във формацията на водещия кораб.

Помежду ни повърхността на реката беше покрита с люлеещите се човешки глави, пляскащи и борещи се тела и натрошени дъски. Виковете на давещите се мъже и жени бяха жалостиви като блеенето на овце, подкарани към портите на жертвеника, когато надушат миризмата на кръв.

В течение на дълга минута гледах ужасен клането. Бях почти удавен от залялата ме вълна на вина и угризения. Не можех да се насилвам повече да гледам на тези обречени същества като просто на хиксоски животни. Те бяха човешки същества, които се бореха да спасят живота си. Мислено заставах на тяхна страна.

След това зърнах отново цар Беон и чувствата ми незабавно се промениха. Предателското ми сърце се върна в гърдите ми тъй бързо и непогрешимо, както гълъб на кацалката си. Спомних си какво стори Беон на двеста от най-добрите и смели наши стрелци, когато хиксоските му изроди ги заловиха по време на битката в Накада. Беше ги барикадирал в Храма на Сет на хълма над бойното поле и ги изгори живи като жертвоприношение на чудовищния си бог.

Сега Беон с една ръка се държеше за парче дъска от царската си гемия, а с другата размахваше украсения си със скъпоценни камъни меч и го използваше да реже главите на жените от харема си, които се опитваха да намерят убежище на дъската редом с него. Той ги отблъскваше безмилостно - нямаше намерение да сподели кацалката си дори с едничка от съпругите си. Гледах го как удря момиче, не по-голямо от драгоценната ми Беката. Острието разцепи черепа и до брадичката, все едно беше зрял нар. Ярката и кръв плисна и оцвети водата около нея, а Беон я нарече с мръсно име и я удари повторно.

Наведох се бързо и извадих извития боен лък изпод гребната пейка пред мен. Стрелите се бяха изсипали от колчана и между краката ми. Сложих една на тетивата, докато се изправях и опъвах лъка докрай. Като всеки опитен стрелец винаги стрелям, когато тетивата докосне устните ми. Този път обаче ръцете ми трепереха от ярост и стрелата не улучи целта.