Уилбър Смит - Пустинният бог

Върнах се на повърхността, доста доволен от резултата от проучванията си. Сега бях способен да сравня размерите на погребалния кораб на фараона Мамоз с тези на пленените триреми. Каналът до гробницата щеше да позволи преминаването на най-голямата от триремите със свободни десет кубита 14от всяка страна на обшивката и с петнадесет кубита отстъп вода под кила. Още по-окуражително беше, че преди години облицовах канала с гранитни блокове и проектирах система от шлюзове и отточни тръби, за да го поддържам винаги пълен с нилска вода.

Опитът ми показва, че ако в пълен размер отдаваш на боговете почитта и уважението, които те заслужават и очакват, и те често са склонни да ти връщат услугата. Макар и често да са капризни, този път не бяха ме забравили.

Бях планирал последната част от пътуването ни така, че да достигнем до входа на канала към гробницата малко след залез слънце. В мрака привързахме въжетата си към каменния пристан под погребалния храм на фараон Мамоз. Разбира се, сега той е бог и има свой собствен храм, който гледа към Нил. Намира се недалеч от пристана, на който бяхме стъпили двамата със Зарас.

Храмът не е особено впечатляващ. Принуден съм да се призная за виновен за това. Когато след изгнанието се завърнахме и разбихме хиксосите в битката при Тива, господарката ми - царица Лострис - беше решена да построи храм на съпруга си, отдавна мъртвия фараон. Искаше да го почете и в същото време да му благодари за успешното завръщане от пустошта.

Разбира се, за построяването на храма тя се обърна към мен. Останах смутен и стреснат, когато се запознах с размерите и помпозността на постройката, която си беше наумила. Щеше да засенчи и надмине великия дворец на фараоните, към когото щеше да гледа от отсрещния бряг на реката. С издигането на собствените си два гроба - този тук, на входа на Долината на царете, и другия, още по-сложен и скъп в Нубия - фараон Мамоз почти беше довел любимия ни Египет до просешка тояга.

А сега господарката ми, която обожавах и на която се прекланях, планираше да съсипе нацията и да я закопае още по- дълбоко с издигането на поредната изумителна постройка в негова памет.

За щастие, имах сериозно влияние над единствения и син, настоящия фараон Тамоз, който беше разумно хлапе. Дългият ми и горчив опит бе ме научил в далеч по-малка степен как да контролирам по-дивите изблици на царицата си. Размерите на храма на Мамоз, за които в крайна сметка се споразумяхме, бяха наполовина на сградата за сбор на данъци в Тива и дори успях да се измъкна без мраморни плочи по подовете.

Постройка с този размер не изискваше вече услугите на толкова свещеници, колкото царицата ми беше си наумила. Подси- чах решителността и, докато накрая тя вдигна ръце в отчаяние и се съгласи на контрапредложението ми за четирима жреци, което противопоставях на оригиналната и идея за четиристотин.

Сега, когато двамата със Зарас си проправяхме път от реката до задния вход на храма и вървяхме през залата му, без да известим за пристигането си, открихме, че четиримата религиозни господа в значителна степен са злоупотребили с евтино палмово вино. Намираха се в компанията на две млади дами, които по някаква зловеща и неясна причина пребиваваха без дрехи. Бяха потънали в изпълнението на молитвен ритуал с двама от жреците на Мамоз, който, изглежда, се състоеше от търкаляне на вкопчени тела по пода от изпечени глинени тухли и издаване на викове на дива страст. Двамата жреци, които не вземаха участие, се бяха изправили над двойките, пляскаха с ръце и призоваваха молещите се към по-жизнен израз на религиозен плам.

Мина известно време, преди някой от тях да осъзнае присъствието ни. В същия миг дамите побързаха да си съберат одеждите и да изчезнат през тайната врата зад статуята на бог Мамоз. Не ги видяхме повече, нито бяха споменати в последвалия разговор с жреците.

Жреците на Мамоз бяха добре настроени към мен. След смъртта на царица Лострис аз се бях нагърбил с отговорността за изплащането на месечните им стипендии. И четиримата коленичиха пред мен, жестикулирайки трескаво, и в името на бога си призоваваха да ме сполети благословия.

Както се въргаляха в краката ми, извадих изпод наметалото си ястребовия печат на фараона. От почуда и четиримата останаха вцепенени. Висшият жрец допълзя до сандалите ми и се опита да ги целуне. Смърдеше ужасно на пот, евтино вино и още по-евтини жени. Отстъпих назад и с плоското на меча, стоварено върху голите му задни части, Зарас го разубеди да не продължава с демонстрациите на жертвоготовност.