Уилбър Смит - Пустинният бог

- Трябва да се видя с фараона - казах му аз. - Прати му вестител да съобщи, че чакам да ме приеме!

- Ще трябва да ме извиниш, господарю Тайта... - не го поправих. Бях привикнал с новата си титла. - Фараонът не е в Тива и не го очакваме да се завърне скоро.

Кимнах. Новината ме разочарова, но не беше особена изненада за мен. Фараонът използва голяма част от времето и енергията си за провеждане на непрестанна кампания срещу хиксосите на север.

- Тогава ме заведи при шамбелана му, благородния Атон!

Когато стигнах до личните му покои, Атон още от вратата

се втурна да ме прегърне.

- Какви са вестите, стари приятелю? - поиска да знае той.

- Как мина начинанието?

- Вестите са ужасни - придадох си скръбно изражение. - Съкровището на Върховния минос в крепостта му в Дамиета е било разграбено и цар Беон е бил убит.

Той ме бутна на една ръка разстояние и се втренчи в лицето ми.

- Подиграваш се с мен, добри ми Тайта! - обвини ме Атон.

- Чуят ли подобно нещо, честните хора би трябвало да избухнат в сълзи! Та кой би сторил такива ужасни престъпления?

- Богове! И двете са сторени от една и съща ръка, Атон! Дори и ти би я разпознал, какво ще кажеш?

Вдигнах дясната си ръка пред лицето му. Той се втренчи в нея, умело преструвайки се на озадачен. За да оцелее толкова години в ролята на дворцов шамбелан, човек трябва да бъде надарен актьор.

След това поклати глава и избухна в кикот - отначало тихичко, но смехът му набъбваше бързо и накрая приятелят ми взе да сумти и да пъшка развеселено. Заолюлява се из стаята и започна да се блъска в мебелите, превит от смях. После обаче внезапно спря да се смее и изтърча към пристроения клозет. Последва миг на тишина, но преди да успея да го последвам натам, отвътре се разнесе звук като от блъвването на Нил през праговете. Продължи значителен отрязък от време, преди Атон да се върне в стаята, където го изчаквах. Нагласяше припряно робата си със съвършено сериозно изражение.

- Извади късмет, мили приятелю, че стигнах гърнето навреме, инак можеше да бъдеш удавен като цар Беон!

- Откъде знаеш, че Беон се е удавил?

- Имам очи и уши и на други места освен тези, които виждаш на лицето ми.

- Щом знаеш толкова много, тогава ми кажи за съкровището на минойците.

- За него не съм чул нищо - той поклати глава със съжаление. - Дали случайно ти не си донесъл някоя новина за него?

- Само че си сгрешил.

- В какво съм сбъркал?

- Каза ми, че съкровището ще възлезе на сто лаки, нали? - Когато той кимна, продължих. - За съжаление, сметките ти са неверни.

- Можеш ли да ми го докажеш? - поиска да знае Атон.

- Ще ти предложа даже нещо по-добро, Атоне. Мога да ти позволя да го претеглиш! - уверих го аз. - Обаче трябва да пратя съобщение на фараона, преди да напуснем двореца.

Атон ми посочи към сандъчето с писмените си пособия, което лежеше разтворено в ъгъла на стаята. Предложи ми:

- Напиши съобщението си и фараонът ще го държи в ръка преди падането на нощта.

Съобщението ми беше кратко и завоалирано.

- Моля те, прояви търпение - помолих Атон, докато му го връчвах, - не съм се къпал и не съм обличал чисти дрехи от почти две луни. Трябва да намина в собствените си покои тук, в двореца, преди да се върна заедно с теб в гробницата на Мамоз!

Не смятах за необходимо да му споменавам, че не бях видял и двете си малки принцеси.

Веднага щом се добрах до покоите си, пратих един от робите ми до крилото на благородните госпожици да предаде съобщение на техни височества.

Двете пристигнаха със силата и яростта на пустинния вятър кашмин точно когато влизах в горещата си вана. Те бяха и единствените на света, на които позволявам да ме виждат без дрехи, с изключение на робите ми. Робите ми обаче до един са евнуси като мен, тъй че не влизат в сметката.

И ето че Техути и Беката бяха кацнали на мраморния ръб на ваната ми и ме обсипваха с въпроси. Не обръщаха внимание на голотата ми. Веднъж, преди много години, Беката повдигна въпроса от името и на двете им:

- Ти си също като мен и Техути - ние тримата изглеждаме толкова по-добре без всичките онези висящи неща да ни се мотаят отпред!

Сега тя топна и двете си прелестни крачета във ваната ми и се оплака:

- Беше толкова скучно, докато те нямаше! Какво те забави толкова много? Трябва да се закълнеш, че следващия път ще ни вземеш със себе си!

Излях кана гореща вода на главата си, за да избегна полагането на клетвата, която тя изискваше от мен.

- Донесе ли ни подарък, Тайта? Или си забравил? - пое разпита в свои ръце Техути.