Уилбър Смит - Пустинният бог

- Не е така прекрасно като огърлицата ми! - заяви Беката, галейки амулета на шията си.

- Всичкото това на теб ли принадлежи, Тайта? - поинтересува се замислено Техути, загледана в купчините ковчежета.

- Принадлежи на фараона - отвърнах и тя кимна сериозно.

Гледах я как пресмята наум. Биваше я с числата. Накрая се

усмихна, когато стигна до общия сбор.

- Много сме доволни от теб, Тайта! - Принцесата използва царското ние точно на място.

Когато работниците ни се върнаха, продължихме разтоварването. Преместихме везните във втората съкровищница, която беше малко по-малка от първата. В нея намерихме място за още 215 лаки сребро.

На този етап Зарас дойде от кея, за да докладва, че първите две триреми са напълно изпразнени, но че все още има значително количество товар на третия и последен кораб, съкровището от който тепърва предстои да бъде свалено на брега.

- Зората наближава, господарю Тайта - предупреди ме той, защото бях изтървал дирите на отминаващата нощ, - и хората са вече капнали.

В гласа му долавях следа от укор, а изражението му бе недоволно. За момент си помислих дали да не го срежа с острия връх на езика си, защото не ми е обичай да ме критикуват подчинените ми, а и аз самият бях уморен, макар и не изтощен. Въпреки слабото ми тяло издръжливостта ми е по-голяма от тази на всеки друг, но се сдържах.

- Хората ти поработиха добре, Зарас, ти също. Но възнамерявам да се възползвам от услугите ви още малко. Ще се кача с теб на кея да преценя колко точно е останало!

В този момент направих съдбовна грешка.

Погледнах към Техути, която се беше навела над масичката си зад мен с глава, склонена над рулото папирус. Косата и се бе разсипала като гъста златна вълна и скриваше лицето и. От работа не бе намерила време да я отметне отново назад.

- Техути, ти се труди като робиня - казах и. - Ела с мен на повърхността. Глътка свеж нощен въздух ще те съживи!

Тя се изправи. Отметна глава, отхвърли косата от лицето си и погледна към Зарас. Той отвърна на погледа и.

Видях зениците на зелените очи на Техути да се разширяват на светлината на лампите и в същото време чух тъмните богове да се смеят. Смехът им беше далечен и подигравателен, но веднага разбрах, че малкият ни свят се е променил из основи.

Втренчени един в друг, двамата стояха като двойка мраморни статуи.

Опитах се да погледна на Зарас през очите на принцесата. Макар че съм по-добър съдник на женската, отколкото на мъжката красота, видях за първи път, че красотата му надхвърля многократно обичайните граници. Макар да знам, че произходът му не е забележителен, величествена аура го обкръжаваше. Той имаше благородническа стойка и държание.

Наясно съм, че баща му е търговец от Тива, който се е сдобил с голямо богатство посредством собствените си усилия. Погрижил се е синът му да получи най-доброто обучение, което среброто може да купи. Зарас беше умен и с бърза мисъл и толкова добър като войник, колкото и военният му чин свидетелстваше. Предците му обаче не бяха високопоставени и той определено не беше подходящ партньор за принцеса от благородния Дом на Тамоз. Във всеки случай фараонът щеше да определи кой да е този партньор - с малък съвет от моя страна.

Бързо пристъпих между двамата, прекъсвайки контакта помежду им. Техути ме изгледа така, сякаш съм непознат, когото никога преди не е срещала. Докоснах ръката и, а тя потрепери леко и погледът и се фокусира отново върху мен. Наредих:

- Ела с мен, Техути!

Гледах право в лицето и. С огромно усилие тя се взе в ръце:

- Да, разбира се. Прости ми. Мислите ми се залутаха другаде, Тайта. Разбира се, че ще дойда с теб!

Побутнах я пред себе си към вратата на съкровищницата. Зарас тръгна след нея. Стъпките му пружинираха и на лицето

му изумлението се смесваше с възхита. Познавах го добре, но досега не бях го виждал в такова състояние.

Отново се наместих между младата двойка.

- Ти оставаш тук, капитан Зарас! Погрижи се везните ни да бъдат прехвърлени в следващата съкровищница и след това товарачите могат да получат кратка почивка!

Това бяха твърде тривиални заповеди за офицер от неговия ранг, но трябваше да го разсея по някакъв начин от настоящото му опасно увлечение.

Едва сега осъзнах, че няма начин Техути и Зарас да са се срещали преди. Тя живееше в малкия свят на дворцовия харем, от който и се позволяваше да излиза само посредством строга система на обкръжаващи я придружители. Аз бях вероятно най-важната брънка в тази защитна верига.