Уилбър Смит - Пустинният бог

Като по-голяма сестра тя имаше и по-добра представа за същинската стойност на нещата.

- Разбира се, че съм донесъл по нещо и на двете ви! Как бих могъл да ви забравя, малка напаст такава? - отвърнах аз, а принцесите плеснаха с ръце от задоволство.

- Покажи ни! - изписука Беката.

- О, да, миличък Тайта! - съгласи се Техути. - Моля те, покажи ни! Толкова те обичаме!

- Донесете ми тогава кесията! - Посочих къде се намира желаната принадлежност - на дивана в съседната стая - и както винаги Беката първа стигна до нея. Върна се при мен с танцова стъпка, размахвайки кожената торбичка. След това се настани на мраморните плочи с кръстосани крака и кесията в скута си.

- Отвори я! - казах и.

Именно с моите две принцеси в мислите си бях подбрал две бижута от плячката, събрана от минойските офицери, които бяхме заловили в Дамиета. Попитах:

- Има ли там нещо, увито в червен плат?

Беката изписка от възбуда.

- Да, най-прекрасен и най-любим наш Тайта! Мое ли е? Червеното мое ли е?

- Разбира се, че е твое!

Докато разопаковаше малкия пакет, ръцете и трепереха от нетърпение. Когато вдигна златната огърлица, в очите и блестяха сълзи от задоволство. Прошепна:

- Това е най-прекрасното нещо, което някога съм виждала!

На верижката бяха окачени две фигурки. Макар и малки, бяха съвършени във всяка своя подробност. По-голямата имаше формата на нападащ бик. Главата му беше сведена с намерение да прободе противника със зловещо закривените си рога. Очите му бяха изработени от малки зелени камъчета, които блестяха гневно. Изпъкналите му рамене въплъщаваха бруталната сила и ярост. Той нападаше другата фигурка - изящен силует на прелестно момиче. Тя сякаш танцуваше точно извън обсега на смъртоносните рога. Около главата и имаше венец от цветя, а зърната на гърдите и бяха от червени рубини. Отметнала глава, девойката се надсмиваше над нападащия бик.

- Тя е толкова бърза, че бикът никога няма да я докопа! - Беката заподхвърля огърлицата в ръце, така че фигурките да затанцуват.

- Напълно права си, Беката! Това е амулет срещу опасността. Докато го носиш, опасността никога няма да те издебне. Бичата танцьорка ще те предпазва от всякакви страхотии!

Взех накита от нея и го закопчах на шията и. Тя погледна надолу към украшението и размърда рамене, за да накара фигурките отново да затанцуват на сияйната и кожа по плоските и гърди. Беше прелестна, когато се смееше.

Техути търпеливо чакаше да и обърна внимание и се почувствах малко виновен, когато се извърнах към нея. Не обичам да показвам предпочитания.

- Вашият подарък е увит в синьо, Ваше царско Височество!

Тя внимателно го разопакова и зяпна от изумление, когато

пръстенът заблестя.

- Никога не съм виждала нещо да сияе толкова ярко! - изхълца принцесата.

- Сложи го на средното си пръстче - посъветвах я.

- Голям ми е. Просто се изсулва навътре.

- Това е, защото камъкът е много специален. Никога не бива да го показваш на мъж, освен...

- Освен какво?

- Освен ако не искаш да се влюби в теб. Инак при всички случаи го дръж скрит в дланта на ръката си. Запомни, че магията действа само веднъж! Така че внимавай много на кого показваш пръстена!

Тя здраво сви пръсти около подаръка си и отвърна твърдо:

- Не искам никой мъж да се влюбва в мен!

- Защо не, сладка моя?

- Защото, ако го сторят, тогава се опитват да сложат бебе в теб. А когато бебето е вътре, то не желае да излезе отново. Чувала съм жените в харема да пищят, а не искам да ми се случва и на мен!

- Един ден може и да си промениш намеренията - усмихнах се. - Но камъкът има и други качества, които го правят специален.

- Разкажи ни! Какво го прави толкова особен, Тайта? - За разлика от сестра си, Беката не беше отблъсната от глупави скрупули.

- Една от причините е, че той е най-твърдото нещо в целия свят. Нищо не може да го среже, нито пък да го одраска, дори и най-острият бронзов кинжал. Ето защо го наричат диамант: „Най-твърдия“. Водата не може да го овлажни. Но като по магия залепва за кожата на жената, която го притежава.

- Не ти вярвам, Тайта! - Техути видимо се съмняваше. - Това е поредната ти измислена история!

- Просто почакай и ще видиш, че това, което ти казвам, е истина. Но помни... - разклатих заканително пръст пред нея, - никога не го показвай на мъж, освен ако не искаш наистина, ама много сериозно да се влюби в теб завинаги!

Така и няма да разбера защо точно и разказах всичко това, освен че момичетата обожаваха приказките ми и никога не съм искал да ги разочаровам.