Уилбър Смит - Пустинният бог

Излязох от ваната и извиках Ръсти, главния ми роб, да донесе хавлия и да ме обърше.

- Пак заминаваш, Тайта! - обвини ме Техути. Тя имаше инстинкти на зряла жена. - Върна се само за час и пак заминаваш! Може би този път ще е завинаги... - Тя беше готова да избухне в сълзи.

- Не! Не! - захвърлих хавлията и я прегърнах. - Изобщо не е вярно! Отивам само до празния гроб на баща ви на източния бряг.

- Ако ни казваш истината, тогава нека дойдем с теб - предложи Беката.

- О, моля те, кажи да! Нека дойдем с теб, скъпи Тайта! - настоя и Техути.

Поспрях да обмисля предложението им и реших, че ми се струва толкова привлекателно, колкото беше и за моите момичета.

- В тази идея се крие само един дребен проблем - престорих се, че се колебая. - Това, което правим, е страшна тайна и трябва да се закълнете да не казвате на никой друг какво ще видите и ще правите там!

- Тайна! - извика Беката и самата мисъл за това стигаше да запали огън в очите и. - Кълна се, Тайта. Кълна се във всички богове, че никога няма да изтърва и дума пред друга жива душа!

Когато ние с принцесите и Атон пристигнахме при храма, трите кораба съкровищници все тъй си стояха закотвени по протежение на пристана на входа на гробницата на Мамоз.

В мое отсъствие Зарас и хората му се бяха потрудили добре. Следвайки инструкциите ми, бяха опънали черги от сплетени тръстики около площадката пред гробницата, така че да не ни виждат от съседните хълмове. Бях твърдо решен да работя цяла нощ, за да разтоваря триремите. Разбира се, налагаше се да работим на светлината на факли, под прикритието на мрака обаче хиксоските шпиони можеха да се прокраднат наблизо. Параваните щяха да бъдат жизненоважни за запазването на тайната ни.

С помощта на придобития в Дамиета опит бях измислил в подробности как най-добре да подходя към разтоварването. Сега надзиравах и инструктирах Дилбар и екипа му, докато правеха солидни подложки от струговани талпи, които къртеха от палубата на първата трирема. На размер бяха по осем квадратни кубита и щяха да паснат точно в люковете на трюмовете. След това над трюмовете на горната палуба на всеки кораб поставих триноги и макари. Чрез тях хората ми спуснаха подложките на дъното, където други групи работници се захванаха да товарят на тях сандъчета с кюлчета.

После изтегляхме партидите от по двадесет ковчежета на палубата, прехвърляхме ги през борда и ги спускахме на кея.

- Какво има в тези сандъчета, Тайта? - поинтересува се Техути.

Допрях пръст до носа си в заговорнически жест.

- Това е голямата тайна. Но съвсем скоро ще ви разкрия каква е тя. Само трябва още мъничко да проявите търпение.

- Никога не ми е харесвало да съм търпелива - напомни ми Беката. - Дори да е за мъничко!

Дълга редица носачи поемаше сандъчетата от мястото, където ги сваляха от подложките. Колоната минаваше от кея, слизаше през входа на гробницата и надолу по четири етажа стъпала, след това се виеше по изрисуваните и украсени коридори, през трите големи входни зали и стигаше до четирите съкровищници. Те бяха плътно загнездени около погребалната зала на фараона с празния и саркофаг, зинал в очакване на балсамирания труп, който така и не бе стигнал до него. Този огромен комплекс беше целият облицован с камък - постижение, което бе отнело на мен и две хиляди занаятчии двайсет години, но с което все още с право се гордея.

- Момичета, вие можете да сте от голяма помощ на чичо си Атон и на мен - казах на принцесите. - Можете да броите и сте способни да пишете - нещо, което само един на сто от всички тези нещастници умее... - врътнах глава към колоната влачещи товара си полуголи мъже.

Двете момичета влязоха в ролята на талиманки, сякаш това беше игра. Те умираха от радост да блеснат със знанията си.

Бях оставил съответните нареждания на Зарас и в най- външната съкровищница в мое отсъствие вече беше монтирал две големи везни. Сега ние с Атон се захванахме да работим с тях. Всяко сандъче увисваше на дългото рамо на теглилката и ние подвиквахме тежестта му на момичетата. Беката работеше с Атон, а моя асистентка беше Техути. Двете записваха всяко число на дълго руло папирус и водеха текущия сбор след всяко десето сандъче.

Когато първата съкровищница се напълни, тя съдържаше 233 лаки чисто сребро. Пратих носачите горе, на повърхността, и им дадох един час за почивка, да се подкрепят и да пийнат. Докато бяхме насаме в съкровищницата, изпълних даденото на момичетата обещание да им покажа какво има в сандъчетата. Насилих капака на едно и извадих отвътре кюлче, което им позволих да подържат и да му се порадват.