Уилбър Смит - Пустинният бог

- Вероятно е по-добре да ви покажа, фараоне мой! - възразих и отидох до сандъчето, което бях отворил за сестрите му.

Отметнах назад капака и извадих отвътре същото лъскаво кюлче, което бях показал и на принцесите. Паднах на едно коляно и му го подадох. Моят повелител го взе от ръцете ми и полека го завъртя в своите. С връхчетата на пръстите си проследи марката, щампована в метала. Това отново беше разгневеният критски бик.

Най-сетне фараонът тихо попита:

- Тежко е и вдъхва усещането за истинско сребро. Надали обаче би могло да е такова?

- Напротив, не само би могло, но и е точно такова, фараоне мой. Всяко едно сандъче, което виждате тук, е пълно със същите кюлчета.

Той мълча доста дълго време и под прахоляка и бронзовия слънчев загар на лицето му видях как го залива червенината на силни чувства. Когато заговори отново, гласът му бе дрезгав:

- Колко има тук, Тата?

Използва моето умалително име, което винаги е израз на благодарността и привързаността му към мен.

- Всяко едно от тези сандъчета е пълно, Мем! - в отговор аз пък употребих детското му име. Аз бях единственият, на когото някога изобщо е позволявал тази свобода.

- Спри с глупавите игрички! Кажи ми колко сребро си ми донесъл. Затруднявам се да обхвана целия грандиозен размер на съкровището! - рече фараонът, все още изумен.

- С Атон претеглихме по-голямата част - отвърнах.

- Това не отговаря на въпроса ми, Тайта!

- Претеглихме само товара от първите два минойски кораба и част от този в третия и последен. За момента общият сбор възлиза на четиристотин четиридесет и девет лаки, фараоне.

Вероятно остават да се претеглят още около сто, макар че може да стигнат и до сто и петдесет.

Той отново замълча. Клатеше глава и бърчеше чело. Накрая заговори отново:

- Почти шестотин лаки. Това стига да се издигне град, двойно по-голям от Тива, с прилежащите дворци и храмове.

- И после да се построят десет хиляди кораба и да остане достатъчно, че да се проведат дузина войни, фараоне мой - съгласих се тихо. - Достатъчно да изстръгнем целия ви любим Египет от ръцете на хиксоските варвари и да си го върнем.

- Дал си ми средствата да изколя и съсипя Беон и всичките му пълчища - съгласи се фараонът. Гласът му се усили и се надигна под напора на чувствата.

- Само че закъсняхте, фараоне - скочи на крака Атон и пристъпи пред мен, за да привлече вниманието на повелителя ни. - Беон от Хиксос е мъртъв и вече удавник... - той отстъпи и ме посочи с красноречив жест. Обяви: - Тайта го е убил!

Погледът на фараона се стрелна отново към мен и господарят ми се поинтересува:

- Истина ли е това, което Атон съобщава? Нима си убил Беон в допълнение към всичките други услуги, които си оказал на Короната ми?

Сведох глава в знак на съгласие. Смятам хвалебствията за отблъскваща черта у всекиго, особено у мен самия.

- Разкажи ми за това, Тайта! Искам да чуя всяка подробност относно смъртта на това чудовищно животно!

Преди да успея да отговоря, Атон ме прекъсна:

- Моля ви да ми отделите отново от царското си внимание, фараоне - той се поклони на повелителя ни. - Това е история, която заслужава цялото ви царствено внимание. Все пак голямата ни победа над хиксоския тиранин ще стане част от славната ни военна история. Бъдните поколения ще пеят за него на синовете си, а техните синове - на своите. Умолявам Ваше Височество да ми позволи да уредя тържество тази вечер, на което да присъстват всички членове на висшия съвет на държавата и цялото ви царско семейство. Ще бъде тържество, по време на което ще можете да окажете дължимата чест на този военен подвиг, който вероятно няма равен в цялата ни история!

- Прав си, драги Атоне! Тайта е положил пред мен пиршество, което не може да бъде погълнато на една-единствена хапка. Ние трябва да опитаме всяко блюдо, както се полага. Непременно ще известя съвета си за този невероятен обрат на съдбата. Осем от съветниците ми са отседнали в двореца ми в Тива, тук, подръка. Командир Кратас напредва плътно по петите ми от север, а ти, Тайта, и ти, Атоне, вече сте тук. Може да съберем пълния съвет в рамките на три или четири часа.

- Предостатъчно време да се окъпете и да отдъхнете, фараоне - огледах одеждите му.

- Това си е просто прахоляк от пътя, Тайта, и съм платил с хиксоска кръв за него - фараонът ми се ухили. - Но както често се случва, отново си прав. Накарай робите ми да стоплят вода да се окъпя!

Когато висшият съвет на Египет се събра в пълен състав, третата и последна трирема вече беше разтоварена и кюлчетата от трюма и - претеглени на везните. Официалното тържество беше в ход и слънцето залязваше.