Уилбър Смит - Пустинният бог

Отидох да известя фараона, като очаквах, че ще го заваря да почива. За да го отърва от необходимостта да пътува до двореца си и да се връща отново тук преди смрачаване, наредих погребалната зала на баща му да бъде приготвена за негова временна почивалня. В нея никога не бе полаган труп и залата не бе свързана със смърт. Беше спокойна и прохладна и добре проветрявана посредством вентилационни шахти, пробити в камъка до повърхността. Слугите му бяха поставили тук леглото и преносимите му мебели, които използваше по време на военни кампании. Но вместо на дремещ фараон попаднах на един, който беше твърде възбуден и напрегнат, обикаляше залата и диктуваше съобщения на трите си секретарки. Беше облечен в чиста униформа, над която бе надянал лъснат бронзов нагръдник със златни релефи. Косата му беше прясно измита и накъдрена. Беше красавец, с красота, наследена от прелестната му майка.

Когато паднах на едно коляно пред него, фараонът ме спря и положи длан на рамото ми.

- Не, Тайта - сгълча ме. - Мое първо намерение е да те направя благородник и член на вътрешния ми съвет, при това съвсем скоро. Не бива повече да коленичиш пред мен!

- Фараонът е твърде щедър. Не заслужавам такава чест... - влязох в самоомаловажаващата си роля.

- Разбира се, че не заслужаваш - съгласи се той. - Правя го само за да те предпазя от безконечното изправяне и навеждане пред мен. В името на врасналите нокти на Сет, както би казал Кратас, кълна се, че ми призлява от теб. Изправи се в цял ръст и ми кажи колко е точната сметка на съкровището, с което си ме сдобил!

- Обещах ви шестстотин лаки, фараоне мой, но не ни стигат двайсет до това число.

- Това е достатъчно и предостатъчно, за да си върна царството, а ти да си запазиш главата на раменете! - На моменти царското чувство за хумор клони към зловещото. - Другите членове на съвета събрани ли са?

- Присъстват до един, включително командир Кратас. Той пристигна преди час.

- Заведи ме при тях.

Едва когато излязохме през портите на гробницата, осъзнах размера и мащаба на онова, което Атон бе сторил в моя чест. Заедно с фараона преминахме между редиците на царската гвардия в пълна церемониална униформа и се насочихме към огромната шатра, опъната на брега на канала.

Когато влязохме, вътре се беше събрал целият му двор и чакаше да ни поздрави. В това число се включваше царското семейство: двете му сестри, двадесет и двете му съпруги и неговите сто и дванадесет конкубини. Следваха благородните принцове, военните му генерали и държавните секретари заедно с високопоставените си служители - тук бяха събрани, за да ме приветстват, всички мъже и жени в целия Египет, на които фараонът смееше да довери тайната на минойските милиони.

Щом влязохме, всички те като един се изправиха на крака и мъжете извадиха мечовете си, за да направят арка, под която да минем двамата с фараона. В същото време в пустинята отвъд шатрата сборен оркестър от лютни и рогове избухна в героичен марш.

На нас с фараона ни отне известно време да стигнем до местата, които ни бяха подготвени. Всеки един от събралите се искаше да ме докосне, да ми стисне и двете ръце и да ме обсипе с комплименти и поздравления.

На малки разстояния покрай стените на палатката бяха поставени огромни съдове с вино, всеки един - по-висок от човешки бой. Когато най-сетне всички присъстващи заеха местата си, слугите напълниха от съдовете големи бокали червено вино и поставиха един пред фараона. Той махна да го отнесат.

- Тайта е онзи, когото сме се събрали да почетем. Поднесете му най-доброто червено вино и нека той бъде първият, който ще пие от него!

Всички погледи в голямата шатра бяха втренчени в мен, когато се изправих на крака и вдигнах бокала си към фараона.

- Вдигам тост за нашия повелител. Той е въплъщението на любимия ни Египет. Без фараона и страната ни всички ние сме само прах. Всичките ни дребни стремежи са нищо!

Поднесох бокала към устните си и отпих голяма глътка, до- като всички тези господа и дами се изправяха на свой ред и крещяха името ми. Дори фараонът се усмихна.

Долавях, че колкото по-малко кажа, толкова повече обич ще си спечеля, така че се поклоних на владетеля си и отново седнах.

Фараонът се изправи пред мен и положи дясната си ръка на рамото ми. След това заговори с ясен, силен глас, който се разнасяше до всички краища на голямата шатра.

- Почитаемият Тайта заслужи моята благодарност - поде той простичко. - На мен и на Египет направи услуга толкова голяма или дори по-голяма, отколкото е правил някой друг преди него. Заслужава да бъде почитан от мен и от всички египтяни, а също и от онези, които тепърва ще се раждат. Така че го издигам сред благородничеството. Оттук насетне ще бъде познат като Негово благородие Тайта от Мехир... - Фараонът поспря и последва любезно мълчание, по време на което повечето от присъстващите гости се опитваха да скрият озадачените си изражения. Мехир е село на източния бряг на Нил, на трийсет левги от Тива. То представлява сборище от безлични пръстени колиби, а населението му е съставено от също тъй безлична сбирщина огризки на човешката раса. Фараонът не ни остави да умуваме дълго върху тази загадка.