Уилбър Смит - Пустинният бог

Той се изправи на крака и отстъпи назад уважително.

Добре, казах си. Отдалечи се от нея, глупаво момче. Тя е много над твоята класа. В момента си в по-голяма опасност, отколкото някога те е заплашвала на бойното поле. Но Техути го спря с грациозен жест.

- Колко съм несръчна само! - Прочетох по устните и. - Май изтървах един от пръстените си! Беше на ръката ми само преди миг. Ще го потърсиш ли вместо мен, капитан Зарас, ако обичаш?

Той беше изпълнителен като кученце. Отново коленичи и взе да претърсва пръстта пред краката на принцесата. Почти веднага вдигна нещо и когато се изправи, бе обърнат в профил към мен, така че можех да чета и по неговите устни.

- Това ли е изгубеният от вас пръстен, Ваше Височество?

- Да, този е. Точно този. Беше ми подарен от много специален човек - същия, когото възвелича толкова прекрасно именно тази вечер... - принцесата не посегна веднага да си вземе накита от войника.

- За господаря Тайта ли става дума?

- Именно за него - потвърди тя. - Но, моля те, погледни камъка на пръстена, който държиш. Виж колко е бистър!

- Прозрачен е като вода - съгласи се Зарас, вдигнал пръстена към светлината на най-близката лампа.

След като го принуди да проучи внимателно бижуто, принцесата вече остана доволна и протегна ръка да си го вземе.

- Благодаря ти, капитане!

Той положи пръстена в шепата и и тя му се усмихна.

Аз си помислих: „Дори ако в самия пръстен не е скрита магия, в усмивката ти има предостатъчно такава, принцеса Те- хути, стига да събори с тътен крепостните валове и на Мемфис, и на Тива. Та как би могъл невинен младеж като Зарас да устои и за миг на заклинанието ти?“.

Първата и най-важна задача, която ми предстоеше, беше да се постарая трите големи критски триреми да изчезнат безследно. Трябваше да не оставя и капка съмнение у Върховния минос на Крит, че Беон от Хиксос е отговорен за кражбата на съкровището му. Гневът му щеше да бъде утроен от факта, че извършителят е уж негов доверен съюзник.

Първата ми идея беше да изгоря трите кораба и да изхвърля пепелта в Нил, така че загадката за изчезването им да остане за вечни времена. Но след това си представих какво голямо количество дърво ще трябва да унищожа.

Египет е земя почти без големи гори. За нас дървото е горе- долу толкова ценно, колкото и златото или среброто. Помислих си за военните кораби и колесници, които можех да построя от гредите на трите триреми, и не можах да се насиля да поднеса факла към спечелената с толкова труд плячка.

Обсъдих проблема си с фараона и комондор Кратас като главнокомандващи на нашата армия.

- Но къде в цял Египет може да се скрие такова количество дървен материал, Тайта, стар негодник такъв? - поиска да узнае Кратас. - Не си мислил по въпроса, нали?

Фараонът застана на моя страна.

- В едно може да си абсолютно уверен, комондор Кратас, и то е, че Тайта е отделил много време да умува внимателно по тази тема. Тайта мисли за всичко.

Промърморих:

- Фараонът е твърде мил към мен. Но се старая да правя всичко по скромните си сили...

Кратас гръмогласно се разсмя пред възраженията ми:

- В теб няма нищо скромно, Тайта! Дори миризмата на пръдните ти е наситена и всепроникваща!

Комондор Кратас е любимият ми обидчия, в целия Египет няма втори, който може да го надмине по чисто и нецензурира- но мръснословие. Не му обърнах внимание и вместо това заговорих на повелителя си:

- Фараонът е прав както винаги. Имам няколко идеи по въпроса. Същественият факт е, че ще трябва да настаним цял отряд в гробницата на божествения ви баща, бог Мамоз, за да пази струпаните там сребърни кюлчета. Тази охрана може да служи за двояки цели.

Дори Кратас вече слушаше внимателно.

- Продължавай, Тайта - подкани ме фараонът.

- Ами, фараоне, премерих отново входните зали на гробницата. Ако разглобим корпусите на триремите до съставните им дъски, ще има място да ги подредим в подземията, където да останат скрити, докато ни потрябват да ги приложим за други военни цели... - обърнах се да предизвикам Кратас. - Без съмнение комондорът има по-добър план. Може би е редно да изкараме корпусите в дълбоките води на Червено море и Кратас ще ги потопи под тежестта на екскрементите, които с такава лекота излизат между благородните му устни?

- Тайта, в името на гнидите, загнездени в сплъстените срамни косми на Сет, това беше една от най-добрите ти подигравки досега! Трябва да я запомня! - избухна в смях Кратас.

Бива го да понася шеги за своя сметка. Това е една от мно- гото му черти, на които се възхищавам.