Уилбър Смит - Пустинният бог

Нужни бяха седмици наред и половин полк войници, за да разглобят триремите на съставните им талпи и след това да номерират всяка една и да я приберат в подземните фоайета. Но най-сетне завърших фокуса си с изчезването и големите кораби се изпариха от лицето на земята.

За мен това скривалище имаше и още една допълнителна полза. Успях да изнудя фараона да постави Зарас начело на батальона, натоварен с разглобяването и прибирането на корабите, със стриктната заповед да не мърда от територията на гробницата, докато задачата не бъде изпълнена. Така че когато и двете принцеси - Техути и Беката - поотделно и заедно питаха за местонахождението му, можех съвсем честно да ги осведомя, че фараонът го е изпратил на много тайна военна мисия, от която надали ще се завърне в обозримо бъдеще.

Дворецът в Тива беше за Зарас далеч по-опасно място, от- колкото някое хиксоско бойно поле. Лежах нощем и се потях от ужас за моето протеже. Като изключим факта, че го смятах за мой верен приятел, който беше си рискувал живота за мен, той беше и дързък боец, образован човек, а сега беше ми се разкрил и като обещаващ поет. Имахме много общи черти. Като всички мъже на тази възраст обаче имаше и една преобладаваща слабост, която по никакъв начин не се омаловажаваше от факта, че през повечето време я прикриваше от поглед, прибрана на сигурно място под набедрената му превръзка.

И аз самият знам точно колко безмилостни и безгрижни могат да бъдат младите жени, когато яйчниците им прегреят. Гонадите на милата ми мъничка Техути се бяха запалили още щом го беше зърнала. Не виждах никакъв разумен начин да потуша пламъците в тях.

В дните, последвали завръщането ми в Тива, се оказа, че накъдето и да се обърна, времето ми постоянно е запълнено и нямам възможност да си поема дъх. Случваше се фараонът да пожелае присъствието ми в какви ли не часове на деня, за да обсъждаме политическата буря, която набираше мощ между Хиксос и Върховния минос. Ние с Атон се бяхме споразумели, че предвид заплашителната и опасна ситуация следва да обявим примирие между нашите съперничещи си шпионски организации и че за момента е редно да обединим ресурсите си и да си сътрудничим един с друг в името на безопасността и може би дори на оцеляването на любимия ни Египет.

Странни и безименни мъже и жени се появяваха и изчезваха на нашите врати във всевъзможни часове на нощта, носеха съобщения и информация от севера. Бройката им надвишаваха само пощенските гълъби, които извършваха същото пътешествие. Понякога си представях, че толкова много наши птици летят по едно и също време, че небето като нищо е станало пурпурно от пищното оцветяване на техните пера.

Ние с Атон проучвахме и обсъждахме всяка дума, която получавахме - оценявахме я внимателно, преди да я предадем на фараона и съветниците му.

Сред особено важните сведения от разузнаването беше вестта за кремацията на цар Беон, когото бях усмъртил със стрели в Нил до Мемфис. Хиксосите имат варварския обичай да изгарят телата на убитите си герои на пепел, вместо да ги балсамират като нас, представителите на по-напредничава и цивилизована нация.

В същото време те принасят и човешки жертвоприношения, за да умилостивят чудовищните си богове, на които Сет е главнокомандващ. Ние с Атон научихме, че в пламъците на погребалната клада на Беон са били хвърлени сто от нашите собствени египетски войници, заловени от хиксосите, както били все още живи, последвани от сто девици, на възраст толкова малки, че начевали от петгодишни, едва започнали да осъзнават какво им се случва, когато прекрачват в пламъците. След като чухме за това, как може кой да е разумен човек да спори, че хиксосите не са най-нисша форма на животинския свят?

Бях първият човек в Тива, научил, че след кремацията на Беон за нов цар на хиксосите е бил коронясан най-малкият му брат - Гораб.

Първата грижа на Гораб беше да отмъсти за смъртта на по- големия си брат. Той изведе от предната линия на бойното поле десет хиляди войници, сражавали се досега с египетските сили на границата на Шейх Абада и Асют. Решението на Гораб беше същински късмет за Египет. Фараонът водеше боеве по цялата фронтова линия. Хиксосите никога не се скъпяха за живота на собствените си войници и винаги бяха готови да започнат битка в мига, когато им се открие възможност. До този момент фараонът бе нанасял тежки щети на армията на Беон, но и собствените му хора на свой ред бяха понасяли горчиви загуби.