Уилбър Смит - Пустинният бог

Сега с едно щракване на пръстите фараонът получи възможност да събере силите си и да заеме добри позиции, когато натискът беше вдигнат и Гораб нареди почти четвърт от армията му да поеме на север, за да атакува критските сили, които бях оставил непокътнати в Дамиета.

Гораб беше станал свидетел на смъртта на брат си. Присъствал беше сред командирите на стражата на борда на царската гемия. Беше гледал как трите триреми се насочват право към тях и лично беше видял минойските униформи на офицерите и екипажа на корабите, които се бяха впуснали в непровокирана и предателска атака.

Гораб беше видял как един от критските стрелци съзнателно набучва с три стрели невъоръжения му брат, докато той се мъчи във водата. След това беше извадил от реката пронизаното със стрелите тяло на цар Беон и беше плакал над него, докато поднасял горящата факла към погребалната му клада. Накрая със собствените си ръце беше положил хиксоската корона на главата си и беше обявил безусловна война на Крит.

Двамата с Атон с наслада проследихме кампанията на Го- раб срещу минойците. Научихме от шпионите си, че старши минойските командири отплавали към Крит от Дамиета с галерата, която им бях оставил. Малката галера побирала само четиридесет души, другите били оставени в крепостта. Когато галерата стигнала в Крит, командирът докладвал на Върховния минос за срамната и страхлива атака, проведена от хиксоси- те над укреплението, и за залавянето на критските кораби със среброто. Той съобщил на минойците, че разбойниците не са направили дори опит да замаскират самоличността си, а са носили пълни хиксоски униформи, и че ги е чул да общуват на този език.

Върховният минос веднага изпрати ескадра свои военни галери в Дамиета да спасят двете хиляди критски войници, останали заклещени там. Корабите му обаче пристигнаха твърде късно.

Десетте хиляди войници на цар Гораб дойдоха в Дамиета преди тях. Критяните оказаха героична съпротива, но Гораб изкла повечето. Оцелелите се предадоха. Той ги обезглави до един и на кея под крепостта построи от главите им пирамида. Спасителната ескадра пристигна от Крит едва след като царят варварин се завърна в Мемфис, оставяйки купчина човешки глави да гние на слънцето, а лешоядите да пируват с останките от войниците на миноса. Спасителната ескадра отплава обратно към Крит, за да съобщи на повелителя си за клането.

Върховният минос даде клетва за отмъщение пред олтара на странните си богове и прати флота си да разграби хиксоски- те пристанища и бази по протежение на цялата северноафри- канска брегова линия.

Цар Гораб отвърна, нанасяйки погром на всички минойци, живеещи под негова власт в Северен Египет. Минойците са деца на хитър и изобретателен народ. Те са много умели във всички занаяти и търговии. Преди всичко обаче са търговци и занаятчии. Ще ги намерите навсякъде, където надушат сладката миризма на сребро и печалба.

Как иначе обитателите на такъв малък остров като Крит ще се превърнат в доминираща сила във всички земи, обкръжаващи Средно море?

От минойците имаше няколко хиляди, заселили се в Северен Египет. Цар Гораб се стовари върху това население с цялата жестокост и животинска свирепост, с които се славят хиксосите. Те извлякоха минойците от домовете им и изнасилиха жените и децата дори на най-нежна възраст. След това ги подкараха - мъже, жени и деца - към храмовете, които минойците бяха издигнали на боговете си, и ги изгориха заедно с хората вътре.

Въпреки че се опитаха да избягат от страната, малцина ми- нойци успяха да се спасят от тази съдба. Корабите на Върховния минос прибраха някои от по-големите късметлии, които живееха в градовете и пристанищата по протежение на крайбрежието на Средно море. Другите, заселили се навътре в сушата, побягнаха в пустините, които обкръжават любимия ни Египет. Там измряха от жажда или за смъртта им се погрижиха бедуините, които също са жестоки и безмилостни варвари.

Няколкостотин минойци обаче избягаха на юг от Мемфис и Асют и част от тях успяха да се измъкнат от преследващите ги хиксоски колесници и да стигнат до бойните ни полета. Ко- мондор Кратас нареди на хората ни да дадат убежище на бежанците, да им осигурят защита и да се отнесат добре с тях.

Качих се на седлото веднага щом чух за случващото се и с цялата скорост, на която бях способен, препуснах към фронтовата линия, където нашите легиони се сражаваха с хиксосите.

В нашите полкове имаше старши офицери, които познавах още от новобранци. Бях ги обучавал в науката и изкуството на войната и влиянието ми беше спомогнало да се издигнат до настоящите си високи военни рангове.