Уилбър Смит - Пустинният бог

Не бях успял да умилостивя фараона кой знае колко. Но поне ме гледаше в лицето с изражение, което отново беше приятелско и заинтригувано.

- Трябва да разтрошим кюлчетата на много по-дребни части, всяка тежаща еднакво с другите - да речем по половин дебен 18. Всяко такова парче може да носи образа на благородния ви лик.

- Хммм... - промърмори той.

Знаех си, че ще му хареса идеята за негово изображение на късовете.

- И как ще ги наречем тези сребърни частици от самия мен, Тата?

- Фараонът несъмнено ще измисли подходящо име, но ми хрумна глупавата идея, че може да бъдат кръстени например сребърни меми.

Мемнон се усмихна със задоволство:

- Струва ми се много подходящо, Тата. А кой образ ще щамповаме на обратната страна на сребърния мем, от противоположната страна на лика ми?

- Естествено, фараонът ще го реши! - сведох глава и избегнах погледа му.

- Естествено, че аз ще го реша - съгласи се той, - но сигурно гориш от желание да дадеш предложение, оттук си личи!

Свих рамене:

- Били сме заедно от мига на рождението ви, Ваше величество...

- Да. Хор знае, че доста често съм слушал тази история от устата ти. Когато споменаваш, че първата ми воля е била да се изпикая върху теб, винаги ми се струва, че е трябвало да пиш- кам по-силно и по-дълго.

Престорих се, че не съм чул последната част от забележката му.

- Винаги съм бил зад гърба ти, верен и коленопрекло- нен. Изглежда ми логично да продължим тази традиция... - замлъкнах, но той ми даде знак да довърша мисълта си.

- Продължавай! Въпреки че вече виждам в коя посока сме се насочили.

- Може би - и го казвам с цялата си скромност, - може би фараонът ще счете за редно да нареди образът на сакатия сокол да украси задната страна на сребърния му мем.

Фараонът избухна в звучен смях.

- Никога не си ме подвеждал, Тата. Всичко си обмислил от самото начало!

Сакатият сокол със счупено крило е моят личен йероглиф.

Под пряк надзор на фараона и при условията на голяма секретност устроих монетен двор в границите на гробницата на Мамоз с цел изработката на тези монети. „Монета“ беше нова дума, която измислих, за да опиша сребърните късове. Фараонът я прие, без да спори.

Тези монети бяха поредното ми постижение, което се оказа изключителен начин за подхранване на напредъка и разцвета на любимия ни Египет. Днес гладко функциониращата монетна система е съществен инструмент на правителството и търговията. Тя е един от моите дарове за родния Египет и сред важните принципни причини да сме винаги най-великата нация от всички. Макар че оттогава насам и други народи са ни имитирали, сребърният мем днес е монетата, която се разпознава и приема с радост във всяка страна по света.

С малко подкана от моя страна, фараонът промени името на гробницата на баща си на Фараонов монетен двор, с което премахна вредното петно на смъртта и задгробния полъх над мястото. След като извърши това, ме назначи за управител на тази институция, с което увеличи сериозно моите задължения и отговорности. Когато дългът зове обаче, аз никога не се оплаквам.

Едно от първите ми решения в новата роля на управител беше да назнача Зарас за нов Пазител на Фараоновия монетен двор и съкровищница. Убедих фараона да му връчи командването на отряд гвардейци, които да му помагат в изпълнението на тези задължения. Разбира се, това постави Зарас изцяло под моя власт.

Откакто принцеса Техути беше изпълнила плана си да го принуди да разгледа диамантения и пръстен и по този начин ясно беше демонстрирала намеренията си пред мен, много внимавах да държа Зарас изолиран на западния бряг на Нил. Знаех, че когато моята любимка си науми някакъв конкретен метод на действие, става извънредно трудно, та дори невъзможно, да бъде разубедена и отклонена от него.

Сещах се само за един начин да прекъсна всякакви връзки между тях двамата със Зарас и той беше да успея да изпълня предопределената и предварително съдба. Очевидно това беше тя да стане царица и да съпровожда най-силната военна фигура в света, не да е играчка и лагерна кукла за някакъв си прост войник, колкото и мил и дружелюбен да е той.

Един от малкото факти, със сигурност известни ми за загадъчния Върховен минос, беше страстта му към красиви жени с царска кръв. За да съм напълно честен, дори това не беше доказан факт. Представляваше просто слух, който чрез често повторение се беше превърнал в установена същина.

Въпреки това бях уверен, че тази сенчеста, но всемогъща фигура ще сметне и двете ми малки принцеси за неустоими и че чрез тях ще съм способен да манипулирам минойците според волята си и за по-великото добро на любимия си Египет. Утешавах се, че Техути не може да се надява на по-голяма чест и по-велик дълг от тези да седне на трона и да спаси родните си земи от варварите. Когато тя осъзнае това, бързо ще остави настрана тривиалното си увлечение по Зарас.