Уилбър Смит - Пустинният бог

- Че защо да не е, Тайта? Стори ми се, съгласни сме, че миносът държи посланик във Вавилон...

- Да, така е, но този дипломат няма да има силата или властта да преговаря за съюз между Крит и Египет. Той ще бъде длъжен да прати нашия куриер с неговото послание в двора на Върховния минос в Крит. Нашият човек ще бъде принуден да си намери кораб в пристанището Тир или в онова на име Сидон, в най-далечния източен край на Средно море. След като се договори за пътуването с капитана на кораба, ще бъде принуден да преплава с него през половината дължина на Средно море, избягвайки зимните бури и вниманието на пиратите и хиксоските военни галери, за да стигне до Върховния минос и неговата цитадела в Кносос на остров Крит.

- Колко време според теб ще отнеме подобно пътуване, Тайта?

- Най-малко ще продължи година, ако посланикът извади късмет и ако боговете са благосклонни към него, и два пъти повече, ако не са.

- Много неща могат да се променят за две години - промърмори Атон.

- И това отново няма да е краят - посочих, - понеже след като Върховният минос проучи съобщението на фараона и го обсъди със съвета си, техният отговор ще трябва да бъде пренесен обратно до Тива по същия път. Общото пътуване може да отнеме като цяло три или дори четири години.

- Не! - възкликна решително Атон. - Не можем да си позволим да чакаме толкова време. Дотогава цар Гораб може да доведе в Тива сто хиляди от кръвожадните си разбойници. Трябва да има някакво друго решение!

- Сигурен съм, че си прав, мили ми Атоне. Какво си намислил? - прехвърлих му обратно задачата. Понякога се изтощава дори и моето търпение да захранвам с идеи хората около мен, на час по лъжичка, сякаш са мои бебенца.

- Не съм имал възможност да умувам по задачата колкото теб. Може би ти вече си стигнал до някакво решение?

Атон ми се усмихна благосклонно и аз, разбира се, се поддадох на умилкването му. Често си мисля, че съм твърде снизходителен с онези, чийто ум не е така остър като моя. Великият Хор знае добре колко малко благодарност получавам за отстъпките си.

- А какво ще кажеш, ако египетският посланик, назначен от фараона, води толкова силен военен ескорт, че може да пътува безопасно и бързо през Червено море и пустинята отвъд, без страх от бандити или бедуини? Ами ако този посланик получи достатъчно сребро да наеме кораб в Тир - кораб толкова голям и бърз, че да надбяга или премаже всеки пират или хиксоска бойна галера?

- Оха! - Очите на Атон блеснаха.

- Ами ако този прекрасен кораб плава право до Кносос на Крит? Ако този посланик носи дарове, каквито Върховният ми- нос най-много харесва и цени? - Наклоних глава на една страна и многозначително присвих очи срещу приятеля си. - Имаш ли представа какви дарове миносът би счел за най-приемливи?

- Така смятам, стар лисугер такъв! - засмя се Атон. - Ако е истина всичко, което съм чувал, то миносът има толкова як чифт тестиси, че си го наваксва по няколко пъти за всички онези като нас с теб, дето са лишени от тях. Неутолим е апетитът му за онези блага, за които нас особено не ни е грижа.

Посмях се пресилено заедно с него, макар че не намирам моя физически недостатък за особено забавен.

- Кажи ми обаче, Тайта, какво ще спечелим с всичко това? Как ще ни помогне да организираме офанзивата срещу легионите на цар Гораб? Командването на египетската армия все така ще зависи от фараона в Тива. Всяка от заповедите му ще трябва да бъде предавана през дългите разстояния, които с теб вече обсъдихме и които ожалихме.

- Отново поставяш пръст право на възела на проблема - похвалих аз шамбелана. - Помислил съм и по този въпрос обаче. Ако посланикът на фараона носи печата с държавния ястреб, ще може да взема решения за бойните действия в съгласие с миноса и неговите съветници на Крит, без да се налага тази постоянна размяна на мнения. Бързите реакции при променящите се обстоятелства много често печелят битките.

Атон заклати глава толкова яростно, че бузите му запля- скаха като криле на пеликан.

- Никога! Фараонът никога няма да предаде командването на армиите си и да прехвърли воденето на война на някого, на когото не се доверява изцяло!

- Именно, Атоне! Вярваш ли, че в Египет няма човек, на когото фараон Тамоз да не вярва изцяло?

- Не, не вярвам, че... - Атон замлъкна и потресен се втренчи в мен. - Себе си ли имаш предвид, Тайта? Нима те чух да предлагаш под властта на ястребовия печат да ти се прехвърли изцяло командването на северния фронт на египетската армия? Та ти не си войник, Тайта! Какво знаеш за воденето на война?