Уилбър Смит - Пустинният бог

Но междувременно щеше да се наложи да държа този достоен младеж прикован към Фараоновия монетен двор, с малки или никакви възможности да пресича реката - за да не души около харема на фараона като куче с нахлула в ноздрите му миризма на малка разгонена кучка.

До този момент всички - включително фараонът и ние, членовете на неговия Държавен съвет - следяхме с голямо внимание нажежаващия се конфликт между Върховния минос и хиксоския цар Гораб. И бяхме направили всичко по силите си да увеличим тяхната враждебност един към друг. За нещастие, то не беше кой знае колко. Крит се намираше много далеч и ние нямахме конфликт с владетеля му.

Докато изчаквахме да дойде моментът да задействам плана си за Техути и Беката, се захванах да науча каквото мога за Крит и Върховния минос. Това беше моментът, когато и Ами- таон, и дъщеря му Локсия се оказаха безценни за мен с информацията за тази островна държава, нейната история и население, за ресурсите и най-вече за управниците и.

Използвам множественото число „управници“ съзнателно, защото излезе, че Крит има цели четирима царе. Върховният минос, както титлата му подсказва, властва над тримата други по-нисши повелители. Те живеят в отделни дворци, които са свързани с големия палат в Кносос с пътища, величествено павирани с мраморни плочи. В Египет ние бихме ги нарекли сатрапи или управители, но не и царе.

Когато го разпитах по-подробно, научих, че Амитаон е бил роден в малко селце само на три левги от стените на Кносос, цитаделата на Върховния минос. Баща му бил офицер от двореца и като дете Амитаон е бил свидетел на много от фестивалите и процесиите на миноса. Беше първият човек, с когото говорех лично и който наистина е зървал с очите си управника.

Според Амитаон той бил величествена и царствена личност, винаги маскиран при появите си пред народа. Маската, която носел, била с формата на бича глава, изработена от чисто сребро. Никой от поданиците му не бил виждал лицето му.

- Той е безсмъртен - заяви Амитаон. - Управлява още от рождението на народа, тънещо в мъглите на времето.

Кимнах мъдро, но ми хрумна, че ако никой от поданиците никога не е виждал лицето му, то как биха могли да знаят, че през цялото време ги управлява един и същ човек? На мен ми се струваше по-вероятно, когато безсмъртният Върховен ми- нос умира, неговият наследник просто да надява сребърната бича маска и да се възкачва на свой ред на престола.

- Той има сто съпруги - продължи Амитаон и ме погледна с очакването да ме впечатли. Придадох си изумено изражение. - Върховният минос получава съпруги от всички други царе в градовете държави по островите, с които е обсипано Егейско море. Изпращат му ги като един вид данък четири пъти годишно, на фестивалите, с които се отбелязват смените на сезоните.

- Колко васални царе има този Върховен минос, Амитаон?

- Той е могъщ монарх. Има всичко на всичко двадесет и шест васала, господарю - довери ми критянинът, - включително тримата на самия остров Крит.

- И по колко жени му пращат те?

- Ежегодно всеки васален цар му предоставя по седем съпруги.

- Това дава сбор от сто осемдесет и две всяка година. Съгласен ли си със сметката ми, Амитаоне?

Гледах го как брои на пръсти и накрая кима.

- Вярно говорите, господарю.

- Тогава как ще ми обясниш, че броят на съпругите му си остава една стотица, както ме увери първоначално?

- Не съм сигурен, господарю. Така ми е казал още баща ми, когато бях дете...

Търговецът видимо се обърка и предпочетох да сменя темата, за да облекча смущението му.

Амитаон ми беше значително по-полезен при описанието на топографията на остров Крит и неговото население. Бях натрупал прилично количество „точни“ карти на острова, които обаче силно се различаваха една от друга. Миноецът ги прегледа заедно с мен, като старателно поправяше естеството и подробностите, и в края на краищата ги обединихме в една основна карта, за която той гарантираше, че съответства на истината. Тя изобразяваше всичките градове и села, пристанищата и котвените рейдове, пътищата и проходите през критските планински вериги.

Благодарение на семейните си връзки Амитаон беше в състояние да ме снабди и с достоверни цифри, що се отнася до минойските армия и флот.

Научих, че бъдещите ни съюзници разполагат с твърде прилична пехота. Тя обаче беше съставена предимно от наемници, мобилизирани сред другите елински острови и сред ме- дите и ариите от Източна Азия. Поради планинския характер на самия Крит, както Амитаон ми обясни, самите минойци не притежавали много колесници в сравнение с хиксосите или с нашия любим фараон.