Уилбър Смит - Пустинният бог

Изглеждаше, че Върховният минос компенсира това със силата на флота си, който далеч превъзхождаше всеки друг в Средно море. Амитаон беше в състояние да ми даде само приблизителна оценка за броя и вида на корабите, които влизаха в състава му.

Цитира ми толкова големи цифри, че не ми оставаше друго, освен да предположа, че са преувеличени. Счетох, че ако греша и казаното от критянина е вярно, то тогава Върховният минос наистина е могъщ владетел.

Въоръжен с цялата тази информация, най-сетне прецених, че е настъпило време египтяните да се намесят дейно на страната на Крит във войната между минойците и хиксосите и че може би ще сме в състояние да упражним критичния натиск, нужен да се довърши варварският Хиксос и да го изтласкаме от родните си земи.

Ние с Атон сравнихме цялата информация и разузнавателните сведения, които бяхме получили от агентите си, и той остана впечатлен от мащаба на сборното ми проучване, което се оказа много по-голямо от неговото, но аз не омаловажих и собствените му усилия.

След продължително обсъждане се споразумяхме, че най- приемливият план е да наченем приятелски увертюри със самите минойци и да работим за съюз с тях, което ще направи нашите две нации най-високопоставените народи на земята - мощ, която хиксосите никога не биха се и надявали да предизвикат.

Точно в този момент, поради прилива на ентусиазма си, допуснах грешка. Казах на Атон:

- Помня, че по времето преди хиксоското нашествие в Египет ние винаги поддържахме напрегната, но взаимоизгод- на връзка с Крит. Нашествието на хиксосите в Горен Египет

обаче изолира нашата южна част от страната. Това направи почти невъзможно да продължим и връзката ни с Крит. Двете ни страни се разделиха - разминаха се поради бездната, която хиксосите бяха отворили помежду ни.

Атон ме слушаше с изражение на почуда, което постепенно озаряваше пълничкото му лице. Когато спрях, за да изслушам отговора му, той продължи да ме зяпа в настъпилата тишина. Почувствах се задължен да го притисна:

- Е, какво е мнението ти, Атоне? Планът ми не ти ли допада?

Той не отвърна на въпроса ми, а се върна рязко към онова, което бях споменал в самото начало:

- Нима те чух правилно, Тайта? Да не би да каза, че наистина помниш времената преди хиксоското нашествие в земите ни?

Обикновено пазя в дълбока тайна възрастта си. Дори онези като Атон, които ме познават добре, ме приемат за няколко десетилетия по-млад, отколкото съм всъщност. Ако им кажа вярното число, ще ме помислят за луд в най-добрия случай или за лъжец в по-лошия. Хиксоското нашествие се е случило преди близо деветдесет години и да, аз го помня добре. Но сега трябваше да прикрия грешката си.

Засмях се пренебрежително:

- Ти пък веднага се хвана за думите ми! Имах предвид прочетеното и чутото, свързано с времената отпреди хиксоско- то нашествие, когато Египет е бил в приятелски отношения с Крит... - След това побързах да продължа: - Ако се опитаме да възстановим тези приятелски отношения и да сключим ново споразумение за взаимна защита между нашите две страни, ще бъде извънредно трудно да го сторим пряко. Не си ли съгласен, Атоне?

Той не ми отговори веднага. На лицето му все още беше изписано онова странно изражение и видях очите му да се стрелкат по шията ми и към дланите ми, положени на кедровото писалище пред мен. Атон знае, също като мен, че разрушителните белези на времето са най-добре видими по тези части на човешкото тяло.

Аз обаче съм изключение. Кожата, която покрива цялото ми тяло, е гладка и непокътната като на хлапе, по чиято брадичка още не са порасли косми. Каквито и доказателства за истинската ми възраст да търсеше там, Атон не успя да ги открие. Така че кимна замислено и съсредоточи отново цялото си внимание върху темата, която бях повдигнал.

- Разбира се, това, което казваш за настоящото положение е истина, Тайта. Би било почти невъзможно да се установи пряка връзка с миноса. Ти съвсем правилно очерта проблема. Кажи ми сега какво мислиш, че е решението му... - той смекчи предизвикателството си с мекия тон на гласа си.

- Знаеш, разбира се, че Върховният минос поддържа дипломатическа мисия в двора на цар Нимрод от Акад и Шумер в столичния му град Вавилон.

- Разбира се - съгласи се Атон. - Но дори ако пратим посланик във Вавилон, за да установи контакт с критския посланик, това ще представлява пътешествие по-опасно от онова, което предприе, за да нападнеш крепостта Дамиета.

- Вярно е, Атоне, градът е поне два пъти по-далеч и определено пътят е по-опасен и несигурен. Нашият посланик ще трябва да пътува на изток до бреговете на Червено море. След това ще се наложи да прекоси не само морето, но и обширната и враждебна Арабска пустиня, която се намира отвъд него. Това са земи, забравени от всички благосклонни богове и населени само от враждебните бедуински племена и всички главорези и изгнаници, избегнали някога правосъдието. Разстоянието от Тива до Вавилон надхвърля хиляда и петстотин левги, но и това няма да е краят на пътуването.