Уилбър Смит - Пустинният бог

Отидох да обсъдя въпроса с големия им брат, фараона Тамоз. Описах му нуждата ние, египтяните, да развием и използваме напъпилата ни връзка с Крит и че тя зависи в голяма степен от способността на двете момичета да комуникират с Върховния минос и придворните му. След това му изложих подробно плановете, които бях набелязал за сестрите му.

Фараонът прати да му доведат двете малки бунтовнички и проведе съвещание с тях. Завърши този едностранен разговор с толкова зловещи и убедителни заплахи, че дори аз започнах да се притеснявам да не ги изпълни. Оттам насетне принцесите изцяло промениха напълно твърдото си решение. Но в течение на следващите няколко дни ми се цупеха с обиграна настоятелност.

Недоволството им бързо бе забравено, когато обявих награда за ученичката, която покаже най-голям напредък за изминалата седмица според преценката на новата им учителка по езици - Локсия. Наградата неизменно беше много желано женско парцалче, което Амитаон ми намираше по базарите на града.

Скоро двете принцеси бяха в състояние да дърдорят, да спорят и да се изразяват свободно на говорим минойски и Лок- сия надмина себе си, като ги научи на куп думи и изрази, които подхождаха повече на кръчмите и бордеите на градските копто- ри, а не на изискани дами в двореца. В течение на следващите месеци тези три малки дяволици се забавляваха да ме шокират с подбраните си сквернословия.

Трите скоро се сдушиха толкова добре, че принцесите взеха Локсия да живее с тях в дворцовия харем.

Владението на имението Мехир ми осигуряваше извинение да се измъквам от двореца всеки път когато ми се прииска и да яздя свободен и необезпокояван из собствените си земи, обикновено в компанията на моите принцеси и тяхната любимка Локсия. Бях ги научил да яздят, обкрачвайки коня, което е забележително постижение за всеки египтянин, а още повече - за сестрите на фараона.

Освен това направих за трите момичета специални лъкове, които прецизно съобразих със силата им. След като се по- упражняваха с тях, те вече бяха в състояние да опъват тетивите до устните си и да вкарват две от три стрели в мишена, която съм поставил на разстояние сто стъпки. Поддържах жив ентусиазма им към този спорт, като раздавах награди и отделях особено голяма награда за най-добрата дама стрелец за деня.

Когато селяните ми сееха царевичните ниви, дивите птици политаха над нас на ята, за да откраднат семената. Плащах на момичетата щедра премия за всяко крилато, което сваляха със стрела. И трите бързо се превърнаха в забележителни стрелци, способни да улучват пернатите вредители високо в полет.

Ездата и стрелбата са умения, които знаех, че ще послужат много добре на момичетата в живота.

Наистина се радвах на времето, което успявах да прекарам с ученичките си, понеже щом се върнех в двореца, за пореден път попадах всецяло под властта на фараона. Почти не минаваше ден, без той да ме повика на среща поне веднъж, за да поиска да му помогна за разрешаването на проблем или да му дам съвета или пък мнението си. Научих се да не изпадам в недоумение, когато той отхвърли думите ми, а просто след известно време да ги съживя като негова собствена идея.

Един от другите проблеми, пред които се изправях по това време, беше как да се отърва от съкровището, което бях докарал на фараон Тамоз от минойската крепост Дамиета.

Фараонът гореше от нетърпение да започне да харчи сребро за добруването на поданиците си. Налагаше се да го сдържам да не плати дълговете на народа си със сребърни кюлчета, носещи клеймото на Върховния минос на Крит.

- Велики фараоне, ние и двамата много добре знаем, че миносът има шпиони във всеки град в любимия ни Египет - посочих му аз, - ще отнеме съвсем кратко време някой от тях да прати вест у дома, в Крит, и да му съобщи, че във всеки сук и таверна в Тива се препъват в сребърни кюлчета, носещи знака на критския бик!

- Нима ми казваш, че не трябва да харча плячката, която е прибрана в съкровищницата ми там, отсреща? - той вирна брадичка към бащината си гробница от отвъдната страна на Нил. - Понеже до безкрай ще се опасявам миносът да не научи за съществуването и?

Тонът му беше горчив, а изражението - гневно.

- Моля за прошката ти, египетски княже! Ти си баща на народа. Съкровището ти принадлежи и можеш да го използваш по своя воля. Ще трябва обаче да промениш вида му така, че никой жив човек, и особено пък Върховният минос, да не е в състояние да го разпознае.

- И как да постигна това, Тайта?