Уилбър Смит - Пустинният бог

- Ако не си чел свитъците ми, озаглавени „Изкуството на войната“, тогава подлагам на съмнение правото ти да ме съдиш по тази тема. Всеки кандидат за постъпване във военния колеж е длъжен да изучава моя труд, за да се яви на изпит.

- Признавам, че никога не съм те чел. Знаменитите ти свитъци са твърде многословни и са по тема, която не привлича особено интереса ми, тъй като е слабо вероятно някога да командвам легион - призна Атон. - Но онова, което имах предвид, е, че писането на свитък не е същото като вземането на решение в разгара на битката. Какво пряко и практическо знание имаш за командването на армия?

- Бедни ми Атоне, толкова малко знаеш за мен! - изрекох със съжалителен тон. - Може просто да спомена, преди да приключим с темата, че съм автор на първите колесници за нашата армия и че лично аз седях на капрата на онази, понесла фараон Тамоз в битката за Тива. Фараонът разчиташе на мен да го съветвам при вземането на незабавни решения в разгара на боя. Участието ми в битката беше такова, че след като грабнахме победата, той ме награди с медал за доблест и почетен златен знак. Фараонът ми довери живота си в онзи ден! Нищо чудно да реши да го стори отново.

- Не знаех тези подробности, Тайта. Прости ми за предразсъдъците, стари приятелю. Ти си човек с много лица!

От време на време считам за нужно да напомня на Атон къде му е мястото и на кое стъпало се намира в реда на нещата.

Смятам обаче сътрудничеството му за много полезно по отношение подготовката на заповедта, която фараон Тамоз трябваше да подпише за мисията в Крит. Бъде ли насочен в правилната посока, Атон има добро око за детайлите.

Фараонът не отхвърли способностите ми с такава готовност като Атон, особено предвид успехите, на които тъй наскоро се бях насладил при крепостта Дамиета. Той беше благосклонно настроен да отдели на плановете ми да се свържа с миноса цялото си внимание и да ги обмисли. Прекара с мен два пълни дни в обяснения по всяка подробност, търсейки недостатъци в замисъла ми и гледни точки, които бих могъл да съм пропуснал. В края на този период заключи просто:

- Не виждам очевидни недостатъци в кроежите ти, Тайта. Възможно е обаче комондор Кратас и генералите му да имат някои възражения.

В присъствието на фараона и пълния състав на съвета изложих плановете си пред комондор Кратас. Той скочи на крака и затрополи из залата на съвета, а лицето му бе станало пур- пурночервено от гняв, докато ме слушаше. Неведнъж разклати пръст под носа ми и удряше с огромните си космати юмруци по масата на съвета, докато с крясъци изразяваше недоволството си и провъзгласяваше предчувствията си за провал пред всички богове - и добри, и зли. Кратас е негодник по душа и има маниерите на простак. Но е чудесен боец, ако и да не е велик войник.

Оставих го да си излива душата, докато собственият му глас не издрезгавя и не изхаби всички клетви, изрази и проклятия в богатия си речник и накрая не остана да зяпа с отворена уста, изгубил дар слово като риба, която току-що е извадена от реката. След това се намесих с мек и разумен тон:

- Има едно нещо, което пропуснах да спомена, Ваше бла- городие. Ще се наложи да взема Хюи и Ремрем с мен на Крит. Сигурен съм, че ще успеете да намерите адекватна замяна и за двама им сред хората си.

Кратас ме зяпна в безмълвен ужас и след това внезапно избухна в смях. Веселието му начена като колеблив и приглушен кикот и после нарасна по мощ, докато изпълни залата по- шумно и от проклятията му, огласяли я преди малко. Краката му явно бяха омекнали от смях - до точката, в която не бяха в състояние да крепят голямата му тежест. Той се олюля зад- нешком и се стовари в креслото си. Бедната мебел бе специално проектирана да понася тежестта му и пътуваше навсякъде с него. Но сега сглобките и изпукаха в протест срещу напъна и краката и поддадоха почти до счупване.

Генералът спря да се смее почти толкова внезапно, колкото и поде, вдигна полите на туниката си с две ръце да избърше сълзите на смеха от лицето си и в процеса разголи обемното си мъжество. След това спусна полите около коленете си и се обърна към фараона с обичайния си разговорен тон:

- Ваше Величество, когато човек отрезвее, планът на Тай- та, изглежда, си има някои достойнства. Само той би могъл да го намисли и само той би имал топките да го изложи пред съвета... - Кратас стисна челото си в подигравателен размисъл. - Простете ми, господа, май съм избрал неподходяща метафора! - Той го каза сериозно, но след това избухна отново в пристъп на смях.