Уилбър Смит - Пустинният бог

- Къде отиваме, Тайта? - Зарас снижи глас до заговорниче- ски шепот. - И какво ще правим, когато най-сетне стигнем там? Сигурен съм, че ще има боеве. Прав ли съм?

- Ще отговоря на въпроса ти, когато настъпи подходящият за това момент. Точно сега не мога да ти кажа нищо повече! - Поклатих упорито глава. - Но стой в готовност!

Той ми отдаде чест със свит юмрук, но макар че успя да потуши усмивката си, очите му блестяха.

Съвсем автоматично се оправих с въпроса за монетите, който бях дошъл да обсъдя с него, и след това забързах към двореца. Отчаяно исках да говоря с фараона и да го накарам да оттегли заповедта си до Зарас - не мога обаче да нахлуя при господаря си необявен или непоканен. Има си стриктен държавен протокол, който следва да бъде спазван, ако човек иска да получи аудиенция.

Отидох направо в приемната на покоите на повелителя ми, където няколко дузини от писарите на господаря седяха с кръстосани крака пред дъските си и усърдно въртяха четките, съставяйки неговите съобщения и заповеди. Главният писар ме позна веднага и побърза да ме посрещне. Но не можеше да ми помогне.

- Фараонът напусна двореца призори тази сутрин. Не остави вест кога ще се върне. Убеден съм, че ако беше тук, щеше да те приеме. Може би ще пожелаеш да изчакаш завръщането му, господарю Тайта?

Канех се да откажа това предложение, когато внезапно чух невъзможните да се сбъркат господарски рогове да отекват в коридорите на властта. Фараонът влезе в приемната, следван от орляк чиновници и благородници. Веднага щом ме видя, той се извърна настрани и удари с длан по рамото ми.

- Радвам се, че си тук. Отново си предвидил желанията ми, Тайта! Тъкмо се канех да пратя да те повикат. Ела с мен!

Все още с ръка на рамото ми, той ме въведе по-навътре в покоите си и незабавно ме въвлече в обсъждане на множество сложни теми. След това ме освободи също тъй внезапно, както беше ме приветствал, и прехвърли вниманието си върху свитъците, които бяха разтворени на ниска масичка пред него.

- Моля за още един миг от времето ти, Мем!

Той вдигна глава и се озъби въпросително срещу мен.

- Въпросът е за капитан Зарас и неговите заповеди...

- Кой? - Фараонът ме погледна неразбиращо. - Какви заповеди?

- Зарас. Капитан Зарас, който дойде с мен в Дамиета.

- А, този младеж ли! - Лицето на господаря ми се проясни. - Да, ти искаше да те съпроводи и на мисията в Крит. Не разбрах защо ти е нужно разрешението ми да го назначиш и защо не считаш за необходимо да ми го кажеш лично. Не ти е присъщо да молиш сестра ми да ти посредничи... - той сведе очи към свитъците си. - Тъй или иначе изпълнил съм молбата ти и се надявам да си доволен, Тата?

Разбира се, че си имах подозрения кой стои в дъното на тази работа, но бях подценил хитростта и дяволията на принцесата ми. За първи път и се случваше да се намесва директно в делата на военната командна верига. Налагаше ми се да взема много бързо решение - да капитулирам тайно или да се изправя пред принудителен сблъсък с принцеса Техути, която никога не бе изпитвала угризения да използва цялата си превъзхождаща царска мощ и всички други способи, за да постигне каквото си е наумила. Сведох глава и се примирих с неизбежното:

- Вие сте великолепен, господарю на Египет, и съм ви пре- благодарен!

Щом цялата ни подготовка завърши и керванът ни се приготви да напусне Тива, изисках от шамбелана Атон да пусне пощенски гълъб. Тази птица беше излюпена в птичарник, поддържан от египетския посланик във Вавилон, и знаеше къде се намира гнездото и. В съобщението, което птицата носеше, молех нашия посланик да информира цар Нимрод от Акад и Шумер, че прицесите наследнички потеглят на дипломатическа мисия и фараон Тамоз ще бъде извънредно благодарен, ако Негово Величество цар Нимрод осигури сърдечно посрещане на царствените дами.

Четири дни по-късно в гълъбарника на фараона на Тива пристигна друг гълъб, извършил обратния преход от Вавилон, с вест от цар Нимрод, предадена чрез египетския посланик в онзи град.

Царят потвърждаваше участието си в съюза между двата ни народа и изразяваше задоволството си от перспективата да приветства цветята на египетската държава в своя дворец, където се надяваше, че ще се насладят на неговото гостоприемство по време на продължително посещение.

Веднага щом получихме това съобщение, пратих Зарас да язди пред кервана с благородните принцеси, начело на голям военен отряд, с който да прочисти пътя, водещ от Тива към близките брегове на Червено море. За свое извинение използвах необходимостта да се убедим, че в засада по маршрута ни няма барикади или залегнали разбойници. Истинският ми мотив беше да го държа далеч от погледа на скъпата ми Техути.