Уилбър Смит - Пустинният бог

- Стори го незабавно, капитане! Дългът ти на войник стои преди всичко друго!

Зарас се изравни с мен, а аз внимателно изостанах само и само да сме далеч от ушите на принцесите, докато яздим към ръба на насипите, под които се ширеха разпилените постройки на Сагафа на морския бряг.

Доловил намеренията ми, Зарас понижи глас, докато ми разказваше, че в очакване на нашето пристигане се е възползвал от възможността да преплава морето в бърза дау и да по- ловува риба в залива Ел Кум край отсрещния бряг. Беше стигнал дотам, за да се увери, че бедуинският ни водач е получил заповедите си и че заедно с хората си ни очакват, за да ни преведат през Арабската пустиня.

Ставаше дума за Ал Намджу - същия водач, превел ни през Синайския полуостров по пътя ни към бреговете на Средно море и крепостта Дамиета.

- С радост съобщавам, че Ал Намджу очаква пристигането ни вече над два месеца, запътил се е насам веднага щом е получил съобщението ми, че пристигаме. - Зарас изглеждаше доволен от себе си. - С него са и двамата му синове, но ги е пратил напред да проверят водните кладенци и оазисите по пътя на кервана. Засега при него се връщат само благоприятни доклади, че във всички водата е добра, както и може да се очаква през този сезон на годината.

- Облекчен съм да го науча - казах му, но поглеждах изпод вежди към него. Понеже ми се стори притеснен, подканих го: - Продължавай, Зарас. Канеше се да кажеш още нещо!

- Откъде... - поде той.

Завърших репликата му вместо него:

- Откъде научих ли? Знам, понеже не си много умел в прикриването на факти от мен. Казвам го по-скоро като комплимент, отколкото като скастряне.

Той поклати глава и се засмя със съжаление:

- Били сме разделени твърде дълго, господарю. Забравил съм колко си умел в разчитането на чуждите мисли. Но си прав, господарю. Канех се да спомена само още една подробност, но се поколебах, да не би да помислиш, че вдигам напразно тревога.

- Нищо, което кажеш, няма да ми внуши подобна мисъл - уверих го аз.

- Тогава трябва да спомена, че докато бях в лагера на Ал Намджу, от пустинята доведоха трима бегълци. Те бяха в лошо състояние, полумъртви от раните си и от жажда. Честно да си призная, единият умря почти веднага, след като достигна до убежището на Ал Намджу, а другите не бяха в състояние да говорят.

- Защо не, Зарас? - поисках да зная. - Каква съдба е сполетяла тези нещастници?

- Господарю, първият бе одран с нагорещени остриета на мечове дотам, че повечето му кожа на тялото беше изгорена. Смъртта му може да се нарече само щастливо освобождение от агонията. Що се отнася до втория, то езикът му е бил отсечен от гърлото най-брутално. Беше способен само да сумти и гърголи като животно.

- В името на Хор милостивия, какво ли ги е сполетяло? - притиснах аз Зарас.

- Третият се беше отървал от подобни брутални наранявания. Беше в състояние да ни каже, че е предвождал керван от петдесет камили и по толкова мъже и жени, пренасяли сол и медни кюлчета от град Турок, където са били нападнати от хората на Джабер ал Хаусауи. Същия, когото наричат Чакала.

- Чувал съм го с лошо - признах си. - Той е сред най- страховитите разбойници в Арабия.

- Има предостатъчно причини да се боят от него, господарю. Посякъл е и е изкормил всички други мъже и жени в кервана просто за удоволствие. Разбира се, Чакала и хората му се съешили с пленниците, мъже и жени, преди да ги избият.

- Къде е сега Чакала? Дали нещастникът знае накъде е потеглил?

- Не, господарю. Изчезнал е обратно в пустинята. Но е сигурно едно и то е, че негодникът се навърта около керванджий- ските пътища също като животното, чието име носи.

В този момент Техути се обърна в седлото и се провикна през рамо:

- Какво обсъждате толкова задълбочено? Елате тук да яздите с нас с Беката. Ако двамата със Зарас си разправяте един на друг истории, бихме искали да ги споделите с нас!

Дори аз не бих посмял да откажа два пъти последователно нейна заповед. Двамата пришпорихме конете си, за да се изравнят с принцесите. Техути умело вмъкна жребеца си между Зарас и мен, за да ни попречи да обсъждаме въпроси, които не я интересуват особено. В този момент неравната и камениста пътека, която следвахме, стигна до билото на насипа и Техути дръпна юздите и изписка от изумление и възхита.

- Вижте! О, погледнете само каква красота! Виждали ли сте толкова широка и синя река? В името на рогатата глава на Хатор, сигурно е сто пъти по-широка от нашата Нил! Не мога дори да видя отсрещния бряг!