Уилбър Смит - Пустинният бог

Моят повелител ме изправи на крака и ме прегърна:

- Нека Хор и всички богове на Египет гледат благосклонно на начинанията ти!

С тези думи се извърна да махне за сбогом и на сестрите си. След това се качи на коня си и взводът му се престрои около него. Фараонът срита жребеца си с шпори и препусна в галоп по насипа надолу към сияйните стени на Тива на брега на майка Нил. Подмина края на кервана ни, който се изкачваше по хълма в противоположна посока.

Робите разгънаха навес от плетена камилска вълна, за да поседим под него и да ни пази сянка от слънцето, което сияеше горещо и високо. Седяхме и гледахме как фараонът и ескортът му изчезват в трептящата омара под нас. Челото на кервана достигна позицията ни и започна да ни подминава.

Отпред яздеше полк от крокодилската гвардия. Следваха ги петдесет камили и техните арабски гледачи. Всяко от тези непохватни животни носеше по четири огромни водни мяха, по два от всяка страна на гърбиците си. Щяхме да бъдем принудени да разчитаме на тях, когато дойде ред да ни прекарат през огромните пустини, които разделяха водните кладенци и оазисите в палещите земи на Арабия.

Зад камилите и скъпоценната вода яздеше втори полк от стражите „Сини крокодили“. Заемаха ключово място - бяха в позиция както да пазят водните ни запаси, така и да се обърнат да охраняват принцесите и слабия ни център, ако се натъкнем на врагове.

Въпреки че бях планирал маршрута ни така, че да мине далеч на юг и на изток от Синайския полуостров, който хиксо- сите бяха обявили за своя територия, не можех да не допусна възможността Гораб да научи за плановете ни и да прати колес- ничен отряд да ни прихване.

Зад стегнатата формация от стражи вървяха още петдесет жилави, дългокраки камили. Те пренасяха шатрите, мебелите и всички други важни лагерни съоръжения, които щяха да бъдат разполагани при всяко спиране за почивка по време на пътуването.

Пеша ги следваха разнообразните лагерни служители, прислугата и робите. Следващи в процесията крачеха още двадесет камили. Те пренасяха тежките торби със сребърни монети.

Ариергардът се състоеше от трети полк стражи и свободните коне, камили и товарните каруци. Когато те се изравниха с мястото, на което почивахме с принцесите, дадох на робите команда да сгъват шатрата, под която седяхме.

Препуснахме напред, докато достигнахме мястото си в средата на дългата кривуличеща процесия, която се точеше на поне левга през пустинята. Тази тътреща се и бавна сбирщина от мъже и животни се нуждаеше от цели десет дни, за да стигне до западните брегове на Червено море.

Зарас препусна срещу нас от пристанище Сагафа, за да ни посрещне. Заедно с почетната му стража преминаха в галоп по протежение на кервана, а когато стигна до царската свита, той дръпна юздите и скочи от седлото, за да приветства двете принцеси.

Падна на едно коляно пред Техути и и отдаде чест с вдигнат свит юмрук. Тя го възнагради с живителна усмивка:

- Капитан Зарас, много съм доволна, че ще се радваме на компанията ти през остатъка от пътуването до Вавилон. Помня добре декламацията ти за щурма на крепостта на Дамиета, когато с Негово благородие Тайта се върнахте от тази мисия. За мен ще бъде голямо удоволствие, ако приемеш да вечеряш с нас днес и след това ни позабавляваш с нова декламация. Що се отнася до остатъка от пътуването до Вавилон, моето желание и нареждане е да предадеш мястото си в авангарда на този керван на друг офицер и да осигуряваш директна защита на сестра ми Беката и мен самата!

Изпъшках остро и достатъчно високо, че да ме чуе и тя, но принцесата пренебрегна приглушеното ми възражение и съсредоточи цялото си внимание върху Зарас. Когато и отговори, той изглеждаше притеснен и заекваше леко - за първи път го виждах да проявява подобен недостатък.

- Ваше Височество, да чуя нареждането ви, означава да му се подчиня. Обаче моля за прошката ви. Трябва незабавно да докладвам на Негово благородие Тайта, под чиято команда фараонът е поставил кервана и на когото е връчил държавния ястребов печат!

Впечатли ме лоялността на Зарас към мен, а също и опитът му да напомни на Техути кой държи пряката власт. Горкичкият, той се опитваше отчаяно да се измъкне от конфликта на интереси, с който се опитваше да го натовари тя.

Приготвих се да се притека на помощ, щом над главата му се развихри царствената буря. Техути не беше свикнала да подлагат на съмнение и най-дребните и нареждания. Тя обаче ме изненада за пореден път. Вместо да нареже Зарас на парчета, само се усмихна и кимна: