Уилбър Смит - Пустинният бог

Техути стоеше настрана от тези обсъждания на мъже и описания на страсти. Никой от нас не я притискаше по темата.

Прекарвахме вечерите си, като си задавахме загадки, разказвахме си приказки и римувахме, пеехме песни и свирехме на музикални инструменти, гледахме театрални постановки и рецитирахме поезия.

По този начин и чрез внимателно планиране успявах да държа трите си повереници далеч от опасни случки и дните летяха като бързи мигриращи птици. Най-сетне по-голямата част от кервана ни премина на източния бряг на морето и дойде време да ги последваме и ние.

Преди изгрев на петнадесетия ден на месец атир 20всички се събрахме на плажа, докато трите жрици на Хатор, умело подпомагани и от Техути, и от Беката, принесоха в жертва на богинята чудесен бял овен.

Обещахме на богинята, че ще жертваме за нея камила, ако се отнася с нас добре, докато сме на вода, и ни отведе в безопасност до отвъдния бряг. След това отплавахме.

Богинята навярно ни чу, понеже ни прати лек топъл бриз откъм Египет, за да опъне платната ни и да преведе флотилията ни бързо през развълнуваното море. Още преди залез слънце Африка потъна във вълните зад нас.

Щом се възцари мрак, всеки кораб вдигна маслена лампа на върха на мачтата си, за да можем да се виждаме едни други. Поддържахме курса си на изток, водени от звездите. Когато пукна зората, зърнахме далечния бряг на Арабия да се издига като редица гнили акулски зъби, щръкнали на фона на свежото синьо утринно небе. Цял ден държахме курс към тях и слънцето все още беше на косъм над хоризонта, когато петдесет от крокодилските гвардейци нагазиха, за да хванат корпусите на корабчетата ни и да ги излекат на сухо на брега. Момичетата успяха да стъпят на арабска земя, без да намокрят величествените си малки крачета. Лагерът за принцесите с цялото си великолепие вече беше издигнат над високия прибой, готов да ги приеме. Бях дал заповед да ни очаква.

Не смеехме обаче да се задържаме на това място - ежедневно бяхме принудени да използваме големи количества от ценната си сладка вода.

Главната група и керванът с багажа бяха потеглили на път преди много дни. Вече би трябвало да са изминали много левги. На втория ден от пристигането си в Арабия и ние се качихме на конете и ездитните камили и потеглихме след тях.

Веднага щом се отдалечихме от уравновесяващото влияние на морето, високото слънце стана твърде силно, за да ни позволява да пътуваме през деня. Оттогава насетне започвахме всеки преход в късния следобед, когато слънцето губеше малко от пронизващата си злост. Пътувахме през нощта, спирайки само за около час в полунощ, колкото да напоим конете и камилите от запасите, които основната група на кервана ни беше оставила по пътя. След това продължавахме до след изгрев. Когато жегата ставаше непоносима, вдигахме шатрите и лежахме потни в тяхната сянка, докато слънцето не се спусне достатъчно ниско, за да ни позволи да повторим цикъла.

След петнадесет дни и нощи най-сетне догонихме основната колона на кервана. По това време кожените водни мяхове бяха се изпразнили над половината и на дъното им се плискаха само по няколко галона лигава, зелена и неприятна на вкус вода. Бях принуден да намаля дневните порции до четири чаши на ден на човек.

Вече бяхме навлезли в същинската пустиня. Дюните се разгръщаха пред нас в безконечна поредица. Конете ни проявяваха признаци на притеснение. Когато носеха по мекия пясък дори лек ездач, усилието им идваше в повече. Пуснах ги на свобода, за да се присъединят към табуна в началото на кервана, и подбрах най-добрите ездитни камили вместо тях за момичетата и останалите от групата.

Ал Намджу ме увери, че следващят водоизточник се намира само на един ден път. Така че взех момичетата, Зарас и подбран от него отряд войници и препуснахме пред основната група в търсене на обещаното находище с вода.

За водач в този участък Ал Намджу ми предостави Харун, най-големия си син. Без да ни бави излишен товар, можехме да се придвижваме много по-бързо от основната група. Яздихме с все сили цяла нощ и при първата червенина на зората Ха- рун дръпна юздите на върха на поредната чудовищна дюна от пясък с цвят на червени тухли и посочи напред.

Пред нас се простираше висока скала от утаечен камък. Хоризонталните слоеве бяха нашарени в контрастни, но живописни цветове, редуващи се от меднозлатисто и тебеши- рено бяло до оттенъци на червено, синьо и черно. Някои от по-меките пластове бяха ерозирали от вятъра по-дълбоко от другите отгоре и отдолу. Те образуваха надвиснали галерии и дълбоко врязани пещери, сякаш проектирани от луд архитект.