Уилбър Смит - Пустинният бог

- Това не е река, Ваше Височество - каза и Зарас. - Това е морето. Червено море.

- Огромно е - възхити се Техути, ала младежът не я познаваше достатъчно добре, за да осъзнае, че изнася представление в негова чест. - Сигурно е най-голямото море в целия свят!

- Не, Ваше Височество - поправи я уважително войникът. - То е най-малкото от всички морета. Средно море е най- голямото, но мъдреците са пресметнали, че Великият тъмен океан, в който плава целият свят, е още по-голям.

Техути се обърна към него, ококорила възхитено очи:

- Капитан Зарас, толкова много неща знаете, сигурно почти се равнявате на Негово благородие Тайта! Непременно трябва да яздите до мен и сестра ми Беката поне по няколко часа всеки ден, за да ни преподавате по тези въпроси!

Щом милата ми принцеса си постави някоя цел, не е лесно да и я избиеш от главата.

Пресичането на Арабия беше безконечно по-трудно и по-предизвикателно от собственото ни пътуване до Дамиета предишната година. В онзи случай ставаше дума за група от по-малко от двеста души, пътуваща бързо и без багаж, и се налагаше да пресечем само Суецкия залив, който е най-тесният западен пръст вода, който стърчи между Египет и Синайския полуостров. Широк е няма и петдесет левги.

Сега ни предстоеше да преминем през цялото Червено море, в най-широката му точка. Това означаваше плаване от над двеста левги и прехвърляне на хиляда мъже и животни посредством петдесет дау с открита палуба. Всяко от тези малки корабчета може да пренася само десет камили наведнъж. Така че им предстоеше да извършат многобройни плавания.

Вземайки предвид всички тези фактори, бях предвидил в най-добрия случай поне два пълни месеца, за да се прехвърли нашият керван до Арабия.

Оставих групата на принцесите на лагер на египетския бряг, докато прехвърля основната част през тясното море. Знаех от суровия си опит, че не е разумно да оставям подопечните си хубавици да се отегчават или да им позволявам да разполагат с прекомерно много свободно време без надзор.

Специална ограда отделяше техните жилища от останалата част на лагера. Въпреки че бяха с размера на малко селце, то надминаваше дори голям град по изяществото на покоите и по лукса и удобствата, заобикалящи обитателите му.

На всеки няколко дни принцесите излизаха на езда и ловна експедиция, която предвождах аз. Или преследвахме бързо- ногите пустинни газели, които тичаха леки като пеперудки по солените равнини, или се изкачвахме на хълмовете, където по скалите и чукарите като призраци се катереха виторогите ибекси 19. Когато тези ловни излети се проваляха, момичетата пускаха обучените си соколи на диви патици и гъски, от които гъмжеше по морския бряг.

Друг път организирах пикници по крайбрежните острови, където момичетата можеха да поплуват в прозрачните води или да ловуват с копие риби меч и гигантски морски костури, как- вито имаше в изобилие в подводните коралови туфички.

Настоявах за едно - повечето утрини на принцесите да са запълнени с уроци. Бях взел с нас двама ерудирани писари, за да ги обучават на писмо, математика и геометрия. И аз самият се наслаждавах на ролята на техен учител. Уроците ни бяха време, изпълнено с тежък, суров труд, прошарен от изблици на веселие и момичешки кикот. Това бяха любимите ми мигове от дните ни. Момичетата си чуруликаха с Локсия на минойски, като ме изключваха от разговора, сякаш не разбирах и дума на езика. Обсъждаха и най-интимните теми в сочни подробности. Локсия беше най-голямата от трите, така че се беше само- назначила за водещ авторитет по всички телесни и еротични въпроси. Само като я слушах обаче, ставаше ясно, че е напълно лишена от практически опит. За подробностите разчиташе само на живото си и плодовито въображение.

По време на тези сесии наистина успях да опозная по-добре принцесите си и да открия какво в действителност се случва в тези прекрасни и пълни с мисли малки главици.

Всяка от тях признаваше, че е открила любовта на своя живот. Локсия се беше спряла на генерал Ремрем. Тя обаче се вцепеняваше като камък в негово присъствие - губеше ума и дума и бе неспособна на друго, освен да се изчервява и да свежда очи към земята. Мисля, че най-много от всичко я изумяваше това, че е член на Държавния съвет, а тя е от простолюдието и чужденка. Не изглеждаше да я отблъсква фактът, че Ремрем е два пъти по-възрастен от нея и вече е имал три жени, нито пък че изобщо не забелязва присъствието и.

Беката беше останала очарована от Хюи, знаменит ездач и колесничар. Въобще не беше и чувала, че по време на залавянето си е бил кръвен брат на зловещия престъпник Басти Жестокия. Бях сторил всичко по силите си да го опитомя и цивилизовам, но Хюи носеше огромния белег на варварщината, особено когато се стигне до чувството му за хумор. На Беката извънредно много и харесваше да хвърчи по най-неравната повърхност, която Хюи можеше да открие с колесницата си, притиснала се към него, увила ръце около кръста му, и да пищи като изгубена в Хадес душа. Двамата си разменяха шеги и обиди, които бяха напълно неразбираеми за всеки друг слушател, но превиваха от смях. Когато Хюи приемаше поканата и да вечеря с нас, като знак на специалното си одобрение Беката бе започнала да го замерва с парченца хляб и плодове през масата.