Уилбър Смит - Пустинният бог

- Мога ли да приема това за разрешение Хюи и Ремрем да ме съпроводят на Крит? - Съумях да запазя неутралното си изражение въпреки нещастната му алюзия за липсващите ми достойнства.

- Вземай ги, Тайта! Твоите щения за бойна слава заслужават да бъдат възнаградени. Давам ти благословията си да отмъкнеш двама от най-добрите ми бойци. Може би те ще успеят да те спасят от теб самия, с топки или без, макар сериозно да се съмнявам някой да е способен да го стори.

От начало до край подготовката на пътуването до Вавилон отне почти два месеца.

Най-голямата ми грижа бяха безопасността и удобството на принцесите и тяхната свита. Те имаха нужда от осемдесет и три робини и слуги, които да се грижат за техните основни потребности. Групата включваше готвачи, кухненска прислуга, камериерки, гардеробиерки, гримьорки, фризьорки, масажистки, музиканти и други люде на изкуствата. Освен това момичетата настояха да вземат със себе си гадателка и три жрици на Хатор, богинята на радостта, любовта и майчинството, които да се грижат за духовните им нужди. Въпреки съветите ми техният голям брат - фараонът, задоволяваше ексцентричните им желания и не им отказваше нищо.

Съкровищницата на фараона беше препълнена и той изливаше монетите си, без да се стиска и за една от тях. Според мен след многото години принудителна бедност след качването си на трона сега той се наслаждаваше на тази дива екстравагант- ност повече дори от своите сестри.

Това окуражи момичетата ми да решат, че се нуждаят също и от гледачи за разнообразните си домашни котки, маймунки и птички, ловни кучета и соколи, понеже вземаха всичките със себе си. Те бяха повече и от конярите и чирачетата, от които се нуждаехме, за да се грижат за двадесетте коня, които принцесите си бяха избрали от конюшните на фараона.

От моя гледна точка беше жизненоважно момичетата да са превъзходно облечени и да изглеждат възможно най-добре, когато се озовем на Крит, под внимателния поглед на Върховния минос и неговата свита. Фараонът се съгласи с мен и най- добрите шивачки в Египет получиха задачата да кроят и шият за величествените гардероби, които бях измислил за всяка от принцесите.

Ние с момичетата обикаляхме магазинчетата в суковете на Тива и успяхме да съберем няколко големи шкафа с ослепителна бижутерия, възможно най-доброто, с което да омаят миноса и заедно с министрите му да го впечатлят и да му представят богатството и важността на държавата ни. Седмица преди определената за напускане на Тива дата Техути и Беката се издокараха в цялата тази прелест и я показаха на двама ни фараона, за да се възхитим и да дадем одобрението си. Бях доволен, че никой мъж - било той цар или простосмъртен - няма да успее да устои на тяхната красота.

На този етап и двете момичета вече почти бяха изпаднали в истерия от възбуда покрай подготовката и от описанията, които Локсия им беше дала за остров Крит. Те не бяха виждали морето досега, нито бяха плавали по него. Не бяха съзирали високи планини, нито пък гъсти гори и дървета. Не им бяха попадали пред очите планини, бълващи дим и пламъци. През повечето нощи ни държаха будни с Локсия, разпитваха ни и изискваха подробни описания на тези чудеса.

И по време на последните дни и нощи Фараоновият монетен двор на западния бряг работеше с пълна пара, като превръщаше стотици от големите критски кюлчета в цели каруци сребърни меми - монети, които щяха да покрият разходите по пътуването и да ни изхранват, докато се намираме на Крит и в другите чужди земи, които щяхме да посетим по пътя си.

Военният ескорт, който щеше да съпровожда кервана ни чак до Вавилон, беше съставен от два конни отряда от „Сините крокодили“. Те бяха най-известният полк в египетската армия. Фараонът беше облякъл всеки от войниците в новоиз- кована пълна броня, с шлем с гребен, кираса и ръкавици. За всеки имаше нов извит боен лък, копие, меч и щит. Цената на изработката на всички тези оръжия и брони надхвърляше две хиляди дебена сребро. Техният величествен вид обаче трябваше да впечатли всички, които ги видеха.

- Това е нищожна цена за плащане, щом от нея зависи оцеляването на любимия ни Египет - сви рамене фараонът, когато го осведомих за стойността на начинанието. - Не е хубаво да ми се оплакваш точно сега. Цялата идея беше твоя, Тайта!

Нямаше как да споря с него.

Подготовката за пътуването вървеше толкова гладко, че трябваше да се досетя, че няма да продължи по същия начин, особено в случай че принцеса Техути е замесена сериозно в цялата работа, както се беше постарала да стане.