Уилбър Смит - Пустинният бог

Обърнах се отново към младия капитан. Струваше ми се, че не осъзнава катастрофата, която щеше да се стовари всеки момент върху него. Стоеше, възправен гордо, красив и напет в униформата. Пожелах си да имаше начин да го спася, но, уви, бях безпомощен. Може би щеше да успее да се изпрепъва през несръчната рецитация като ученик, но тези му усилия завинаги щяха да бъдат сравнявани от присъстващите сурови съдии с уменията на Реза и Тояк и дори, смилете се над него, богове и богини, с великите шедьоври, сътворени от собствената ми ръка.

След това обаче осъзнах, че се чува меко шушукане на женски гласове - досущ бръмчене на пчели по цветната морава в градината ми, докато пият нектар. Погледнах отново към гостите и осъзнах, че Техути не е единствената жена, която се възхищава на Зарас. Някои от по-възрастните бяха дори по- откровени в демонстрацията на интереса си. Те се усмихваха и шепнеха иззад ветрилата си. Зарас никога не бе се появявал в двореца и поради това досега дамите не бяха полагали похотливите си погледи върху него.

След това младежъг направи властен жест и в шатрата се възцари мълчание - стана толкова тихо, че можех да чуя далечния вой на чакал в пустинята.

Зарас начена да говори. Бях чувал гласа му, когато раздава заповеди на хората си, нарежда им по време на оглушителния тътен на битката или ги окуражава, когато се огънат, но никога не бях осъзнавал, че притежава тембър и дълбочина. Гласът му звънтеше като камбана и се рееше като хамсин 16над дюните на пустинята. Гърмеше като бурно море по рифове и шептеше като вятъра във високите корони на кедровите дървета.

Още с първите няколко строфи вече бе очаровал цялата си публика.

Изборът му на слова бе изумителен. Дори аз вероятно не бих могъл да подобря стиховете му кой знае колко. Той ги поднасяше с такава лекота, с каквато Нил подмята уловеното в приливната си вълна при наводнение.

Когато описваше полета на трите стрели, с които бях убил хиксоския нашественик Беон, всички египетски благородници наскачаха на крака и се развикаха в знак на одобрение, а фараонът ме улови за рамото с толкова силна хватка, че синините, които нанесе на плътта ми, не се разсеяха дни наред.

В плен на емоциите се смях и плаках заедно с останалите гости и в края се изправих да ръкопляскам заедно с тях.

След като издекламира последния куплет, Зарас се обърна към входа на голямата шатра и разпери ръце:

- И след това се провикна благородният Тайта към всички богове в Египет и към фараона си Тамоз: „Това е само малка част от онова, което спечелих за вас! Едва хилядна част от съкровището полагам в краката ви! Ето го доказателството и свидетелството за любовта и дълга, които храня към вас, фараоне Тамоз!“.

Отвън в пустинята самотен барабан започна да отмерва ритъм и през входа в шатрата преминаха десетина бронирани войници с нахлупени шлемове. Те носеха помежду си плоскост със струпани на лъскава пирамида сребърни кюлчета.

- Отдайте чест на фараона! - извикаха те, а след това: - За почест на Негово благородие Тайта!

Когато Зарас свърши с декламацията, присъстващите не искаха да го пуснат да си тръгне. Фараонът поговори с него няколко минути, мъжете се ръкуваха с него и го потупваха по гърба, а няколко от онези жени, които бяха пили вино, се кикотеха и се отъркваха в него, както е присъщо на котките.

Когато стигна до мен, младежът ме прегърна здраво и аз го похвалих:

- Добре написано и добре произнесено, Зарас! Ти си и воин, и поет!

- От устата на знаменит бард като теб, господарю Тайта, за мен е радост да го чуя! - отвърна той и останах трогнат от това, че наистина го мислеше.

Остави ме и продължи нататък през групичките гости. Не парадираше видимо с целта на обиколката си, но най-накрая се поклони пред принцеса Техути.

Седях на противоположната страна на шатрата спрямо тях двамата, но съм в състояние да чета по устните на другите смисъла на казаното със същата лекота, с която мога да разчитам йероглифи от свитък папирус.

- Срамота, капитан Зарас! Стиховете ти ме разплакаха! - Това бяха първите слова, които принцесата отправи към младия войник, и те го накараха да падне на едно коляно пред нея. Лицето му бе извърнато встрани от мен и поради това не можах да видя отговора му. Той обаче накара Техути да се разсмее.

- Много си галантен, капитане! Но ще ти простя само при едно условие. И то е - да ми обещаеш отново скоро да ни изнесеш рецитал... - Зарас сигурно се беше съгласил, понеже тя продължи: - Ще проследя да сдържиш обещанието си!