Уилбър Смит - Пустинният бог

- Също така му дарявам да владее и да притежава завинаги всички наши земи, разположени на източния бряг на река Нил между южната стена на град Тива и селището Мехир.

Сред присъстващите се разнесоха изумени възклицания. Речният бряг от Мехир до Тива представлява трийсет левги от най-богатата напоявана земя в цялото владение на господаря ни.

С един замах фараонът ме беше наредил сред десетте най- богати мъже в Египет.

Имах вид на достатъчно стреснат и възхитен от неговия хитър замисъл. И все пак, докато целувах дясната му ръка, ми хрумна непокорната мисъл, че след като съм го наредил сред най-богатите управници в света, и двамата не сме загубили прекомерно много от тази размяна на благородни жестове.

Беше ред на фараона да вдигне бокала си с вино и да се усмихне на събралите се гости.

- Царици мои, мои принцове и принцеси, мои господа и дами, вдигам тост! Пия с благодарност за честта и дългия живот на Негово благородие Тайта!

Всички се изправиха на крака, вдигнали високо чаши, и извикаха в един глас:

- За благородството, честта и дългия живот на почитаемия Тайта!

Вероятно това беше и първият път в историята ни, когато египетски фараон вдигаше тост за свой поданик. Но след това той се върна на мястото си и даде знак на останалите гости да сторят същото.

- Приятелю Атон! - провикна се по протежение на масата. - Виното е превъзходно. Убеден съм, че и ястията няма да му отстъпят!

Атон имаше репутацията на най-добрия готвач в страната. Твърдеше се, че това е главната причина да стигне до високопоставения статут на Повелител на царското домакинство.

Репутациите невинаги са напълно заслужени. Атон е добър, но не е най-добрият. Сервира недостатъчно солени филета от нилски костур, а пустинните му дропли бяха с една идея прегорени. Освен това беше позволил на дворцовия готвач да борави твърде щедро с подправката бахар. Ако задачата бе възложена на мен, подозирам, че пирът щеше да е много по-добре приготвен, но виното беше достатъчно добро, за да заличи тези тривиални недостатъци.

Гостите се намираха в приятно и добронамерено настроение, когато Атон се изправи, за да представи хвалебствената ода. Бях се замислил за кратко кой поет бих избрал на негово място. Естествено, аз самият отпадах от подборката поради факта, че лично аз съм обект на композицията. Така че очаквах за тази велика чест Атон да се е спрял на автор от ранга на Реза или Трояк.

В случая шамбеланът порази всички ни. Макар че отдаде чест и похвали на всички признати бардове в Египет, той се постара да оправдае окончателното си решение, като наблегна на факта, че онзи, когото е довел, е бил свидетел на реалните събития. Разбира се, това беше изумителна идея. Че откога фактите играят каквато и да е роля за хубавия разказ?

- Велики фараоне и вие, принцеси, моля, наведете се и наклонете царствено ухо за достойния офицер от стражите от „Сините крокодили“, плавал със самия Тайта! - Атон направи драматична пауза. - Представям ви капитан Зарас!

Публиката остана неподвижна и не се трогна от това, че през балдахина на шатрата пристъпи Зарас, който преви коляно пред фараона, а той самият изглеждаше също тъй изненадан, колкото и останалите присъстващи. Казах си, че вероятно съм единственият от публиката, чувал някога за младия капитан и отряд от царската гвардия на име „Сините крокодили“. След за това в съзнанието ми щракна мисъл с точността на острие, плъзгащо се в канията си.

Стрелнах с поглед принцеса Техути, която седеше между комондор Кратас и Негово благородие Мадалек, управител на съкровищницата на фараона. Тя се беше навела напред с грейнало лице и възхитено изражение, впила поглед в Зарас. Не беше толкова нахална, че да привлича вниманието към себе си, като ръкопляска или по някакъв друг начин, обозначаващ одобрението и към избора на Атон, но знаех, че тя е основната причина за него. Някак си беше успяла да накара шамбелана да вземе това идиотско решение.

Никога не съм подценявал дипломатическите умения на двете ми принцеси, но това вече ми се струваше като постижение на същинска вещерска магия. Вгледах се внимателно в Беката и незабавно видях, че и тя е съучастница в заговора.

От отсрещния край на банкетната маса по-малката принцеса въртеше очи и правеше гримаси, опитвайки се да привлече вниманието на сестра си. Техути старателно не и обръщаше внимание.

Бях по-ядосан от всеки друг път в живота си. Но бях и преизпълнен със състрадание към Зарас. Той беше прекрасен младеж и отличен офицер и бях започнал да го обичам, както баща обича син. Сега се беше изправил пред целия свят, за да се изложи като обект на присмех. Тези две безсърдечни фараонови лисички бяха извършили ужасна жестокост.