Уилбър Смит - Пустинният бог

Като прекрасна принцеса нейната девственост беше невероятна ценност за Короната и държавата. Беше възможно, разбира се, Зарас да я е виждал отдалеч по време на някоя от дворцовите процесии или сред тълпите благородници на религиозните фестивали. Но той никога не бе дежурил в дворцовата гвардия. Цялата му военна служба бе минала на бойното поле или в обучение и подготовка на войниците му. Бях сигурен, че до ден-днешен не е доближавал принцесата и не е имал ни най- малка представа за нейната изключителна личност и красота.

Набързо обсипах капитана с нареждания:

- Нахрани хората и дай по допълнителен ногин 15бира на всеки! Нека починат, докато дам заповед за продължаване!

След това поведох двете принцеси към изхода и оставих Зарас да зяпа след нас.

Когато излязохме от портите на гробницата, поспрях да погледна на изток и съзрях розовите вестители на зората, започнали вече да нашарват източното небе. Подир това се обърнах към редиците на работниците и осъзнах, че сред тях мнозина се олюляват от изтощение. Капитанът се оказа прав и в двете си преценки.

Побързах да се кача по трапа на третата трирема и тъкмо стигнах до палубата, когато се разнесоха звук на тромпети и тропот на колесници, приближаващи откъм реката и града на отсрещния и бряг. Изтичах до планшира на кораба и се взрях в мрака към брега.

Видях светлините на факли, а подобна суетня можеше да означава само едно - фараонът е получил вестта ми и се е завърнал в Тива. Сърцето ми се разтупка по-бързо, както прави винаги, когато знае, че царствената му личност е наблизо. Втурнах се надолу по трапа, призовавайки да донесат допълнителни факли, и свиках за сбор почетната стража, но фараонът съумя да ме изпревари.

Колесницата му изникна с тътен от нощта, следвана в колона от останалите от отряда му. Господарят ми бе увил юздите около китките си и когато ме видя, подвикна радостно приветствие и ги дръпна здравата.

- Добре заварил, Тайта! Много ни липсваше!

Подхвърли юздите на своя колар. Докато колелата още се

въртяха, скочи на земята. Запази равновесие като опитен колес- ничар, какъвто е, и ме достигна с дузина широки крачки. Сграбчи ме в смазваща прегръдка и ме вдигна във въздуха пред всичките ми войници, без да го е грижа за достойнството ми. Но бях готов да му простя всичко и избухнах в смях заедно с него.

- Така си е, Ваше Величество! Твърде много време мина! Един час без присъствието ви е като седмица без слънце!

Той ме остави да стъпя и се огледа въпросително. Сега за- белязах, че е изпоцапан, покрит с прахоляка и мръсотията от тежка кампания, но излъчва и грацията, и благородството на истински фараон. Видя, че сестрите му изчакват да го поздравят и да му поднесат почитанията си. Прегърна ги и двете по ред, а след това се върна отново при мен.

Посочи ми трите грамадни триреми, закротени на пристана.

- Що за кораби са това? Дори със свалени мачти и с прибрани гребла са двойно на размера на всички, които някога съм виждал! Къде ги намери, Тайта?

Съобщението, което му бях пратил, беше загадъчно и лишено от подробности. Фараонът обаче не изчака да получи отговорите ми на въпросите си, а продължи незабавно нататък:

- И кои са тези дрипльовци? Пратих те с шепа хора, а се връщаш с цяла собствена армия, Тайта.

Той плъзна поглед по колоната работници, която се виеше по кея надолу и изчезваше в дълбините на царската гробница. Най-близките до нас бяха оставили сандъчетата с кюлчета, които си предаваха, и се бяха хвърлили на земята в знак на покорство.

- Моля ви, не допускайте видът да ви измами, Ваше Величество. Това не са дрипльовци. До един са смели мъже и истински воини на вашия Египет!

- Но какви са тези кораби? - Тамоз се обърна да разгледа подробно триремите с настойчив интерес. - Как си се сдобил с тях?

- Фараоне, нека ви отведа на място, където можем да разговаряме по-свободно! - приканих го аз.

- Щом смяташ за добре, Тайта. Ти винаги с наслада прегръщаш малките си тайни, нали така? - Той закрачи към портите на гробницата, без да се обръща да ме погледне. Последвах фараон Тамоз към дълбините на гроба на предполагаемия му баща.

Той поспря на входа на първата съкровищница и проучи подредените дървени сандъчета, които запълваха просторното помещение. Предположих, че ще ме попита отново за съдържанието им, но трябваше да съм наясно, че няма да падне толкова ниско, та да го стори.

- Странно е, че всяко едно от тези сандъчета е жигосано с емблемата на Върховния минос! - Това беше всичко, което фараонът каза, преди да мине в следващата зала, а после и в третата, където пред него коленичи Атон. - А още по-странно е, че достолепният ми шамбелан участва в тази потайна твоя дейност, Тайта! - Господарят ми се настани на недовършена кула от ковчежета, изпъна крака пред себе си и ни огледа и двамата с изражение на изключително любопитство. - А сега разказвай, Тайта! Искам да чуя всички подробности!