Уилбър Смит - Пустинният бог

С радост бих избегнал тази среща, стига изобщо да беше възможно. Много по-добре щеше да бъде, ако съдбата на три- ремите със съкровището завинаги останеше загадка за Върховния минос на Крит. Той никога не би трябвало да се усъмни, че хиксосите, в ролята на негови фалшиви съюзници, са му обрали безценните сребърни кюлчета. За да го постигна трябваше да се убедя, че плененото ни богатство, колкото и колосално и подозрително да беше, ще изчезне без следа. Това беше задача, способна да смаже човек с по-ограничена по размах мисъл, но аз вече бях стигнал до решението на проблема.

По времето преди хиксосите да прогонят хората ни от родните им земи - преди изгнанието, - наш управник беше фараонът Мамоз. По това време аз, Тайта, бях роб на Негово благо- родие Интеф, който беше номарх на Карнак и главен везир на всичките двадесет и три номи 13на Горен Египет. Сред другите си титли и почетни звания господарят ми беше също и Управник на некропола и Пазител на фараонските гробници.

Това ще рече, че той отговаряше за поддръжката на гробниците на всички фараони, минали и настоящи, живи и мърви. Но най-важното му задължение беше официален архитект на гробницата на фараон Мамоз.

Моят господар Интеф никога не е бил надарен с каквито и да е творчески способности. Талантите му се намираха по- скоро в областта на хаоса и разрушението. Съмнявам се, че би бил в състояние да проектира обор за говеда или дори пил- чарник, да не говорим за нещо толкова сложно като царска гробница, достойна за фараон. Когато се отдаваше на царската благосклонност и услуги, които вървяха заедно с титлата, той оставяше на мен да се погрижа за тежкия труд, който не му беше по вкуса или пък излизаше отвъд рамките на ограничените му способности и умения.

Спомените ми за господаря Интеф не са никак щастливи. Той беше човекът, наредил на един от слугите си да ме подложи на ножа за кастрация. Беше жесток и напълно безмилостен човек. Но накрая бях уредил сметките помежду ни - и още как.

Много преди да настъпи онзи щастлив ден, именно аз бях проектирал всяко едно помещение и коридор, и погребална зала във величествената гробница на фараона Мамоз. След това надзиравах и напътствах строителите, зидарите и художниците, и всички занаятчии, призовани да се трудят в това начинание. Външният саркофаг на фараона беше издялан от цял гигантски блок гранит. Беше достатъчно обемен да побере гнездо от седем сребърни ковчега, които пасваха идеално един в друг. В най-вътрешния трябваше да се намира балсамираното тяло на нашия повелител. Всичко това представляваше конструкция с масивен обем и тежест. Тя трябваше да бъде транспортирана с голяма почит на две хиляди ярда от погребалния храм на брега на река Нил до гроба в подножието на хълма в Долината на царете.

За безболезненото изминаване на този преход измислих и построих канал, който минаваше прав като стрела от брега на Нил, през богатата равнина с черна почва, до входа на царската гробница. Този канал беше достатъчно широк и дълбок да приеме погребалната гемия на фараона.

Съдбата имаше други планове за нашия повелител Мамоз и той така и не лежа нито ден в гробницата си, преди хиксоси- те да ни изтласкат от земите ни. Когато поехме в дългото си изгнание, съпругата му, царица Лострис, ни нареди да вземем балсамираното му тяло с нас.

Много години по-късно ми нареди да проектирам и построя друга гробница в дивата нубийска пустош, на хиляди левги по- далеч на юг. Там почива Мамоз и сега.

През всички тези години оригиналната гробница в Долината на царете стоеше празна. И което е по-важно за плановете ми, каналът, който построих от погребалния храм на брега на Нил до нея, все още беше в отлично състояние. Знаех, понеже съвсем неотдавна бях яздил по брега с двете си малки принцеси, за да им покажа празния гроб на баща им. Трябва да призная, че и двете не показаха особен интерес към този урок по история на собственото им семейство.

Дори след всичките изминали години бях в състояние да си спомня точните размери на погребалната гемия на Мамоз. Паметта ми е превъзходна. Никога не забравям и най-дребните факти, числа или лица.

Дойде време да премеря размерите на реквизираните от нас минойски триреми със съкровището. След това наредих на Зарас да хвърли за малко котва в спокойни води, за да се гмурна до кила на триремата и да измеря обема на водата, която измества с пълния си товар от кюлчета в трюма. Тези измервания леко варираха между отделните кораби.