Уилбър Смит - Пустинният бог

Вместо да порази Беон в гърлото, където се целех, тя прикова мишницата му към дъската, на която лежеше - същата, заради която бе убил своята собствена съпруга-дете.

Зарас и останалите, които ме наблюдаваха, се разкрещяха развеселени. Добре знаеха как мога да стрелям и си помислиха, че съзнателно съм пробол Беон в крилцето. Заредих втора стрела и този път, признавам, разиграх представление за публиката си. Забодох за дъската и дясната, държаща меча, ръка на Беон, така че той остана разпънат на гредата досущ като при разпятие. Виеше като страхлив чакал, какъвто всъщност е.

По природа съм състрадателен човек, така че не му позволих да се мъчи много повече, отколкото пребогато е заслужил. Третата ми стрела попадна точно в средата на гърлото му.

Екипажите и на трите ми триреми последваха примера ми. Сграбчиха лъковете си и се струпаха по бордовете на корабите си, за да посипят със стрели потъващите руини във водите под тях.

Бях безсилен да спра случващото се или може би ми липсваха причина и желание да го сторя. Мнозина от хората ми бяха изгубили бащите и братята си от ръцете на тези отвратителни гадини. Сестрите и майките им са били обезчестени, а домовете им - изгорени до основи от тях.

Така че стоях и гледах как цветът на хиксоското благород- ничество бива изкоренен до най-дребната издънка. Изчаках течението да отнесе, окичен със стрели, и последния плаващ труп и едва тогава си върнах властта върху войниците и с ругатни ги подкарах обратно към местата им по пейките на гребците.

Без капка срам и все още кикотещи се в пристъп на кръвожадно веселие, те вдигнаха платната и налегнаха на веслата. Оставихме Хиксос на милостта на отвратителния им бог Сет и се спуснахме на юг към Тива и истинската египетска държава.

Границата между любимия ни Египет и територията, която хиксоските орди бяха превзели, никога не е била ясно демарки- рана. Боевете сякаш я местеха ежедневно - след атаката следваше контраатака, а късметът на войната се виеше и кривули- чеше по земята.

Бяхме напуснали Тива на петия ден от месец пайни 12. По това време командир Кратас беше изтласкал хиксоските нашественици на двайсет левги северно от град Шейх Абада. Сега обаче бяхме в началото на месец епифи, тъй че в наше отсъствие много неща можеха да са се променили. Все още обаче разполагахме с елемента на изненадата на наша страна.

Нито бойците от предната линия на хиксосите, нито собствените ни войници, сражаващи се под командването на ко- мондор Кратас, биха очаквали чудодейната поява на ескадра минойски военни кораби по нашия Нил, на над четиристотин левги от бреговете на Средно море.

По южните участъци на реката няма кораби - нито хиксо- ски, нито египетски, които биха могли да се противопоставят на триремите ни. Току-що бяхме доказали, че нищо не може да ни спре. Разбира се, хиксосите биха могли да пратят гълъби, с които да се опитат да предупредят тези свои полкове, които се намираха между нас и Египет. Но гълъбите са свободни души и летят само натам, където са излюпени, а не към някоя друга посока, която изпращачите им могат да предпочетат.

Не пуснахме котва с падането на нощта - сега вече плавахме в познати води и в тази част на реката ни бяха известни всеки завой и пясъчна дюна, всеки канал и всяко препятствие.

Преминахме покрай лагерите на армиите шест дни и нощи след като напуснахме Мемфис, няколко часа преди полунощ, точно когато изгряваше луната в първа четвърт.

Стражевите огньове на враждуващите легиони се точеха на няколко левги по двата бряга на Нил. Делеше ги само тясна ивица мрак, която отбелязваше ничията земя. На нашите собствени кораби нямаше светлини, като изключим малка заслонена лампа на кърмата, така че да можем да поддържаме контакт един с друг в тъмното. Тези приглушени фенери не се виждаха от речните брегове. Не исках да ме разпознаят от нито една армия, така че се придържахме към средата на реката. Препла- вахме между войниците като незабележими призраци и най- сетне навлязохме в нашата част на Египет.

Призори се натъкнахме на малка флотилия от осем речни галери, които напредваха към нас откъм Тива. Дори от разстояние виждах, че са натоварени с египетски войници и на тях се веят сините флагове на фараон Тамоз. Знаех, че това трябва да са египетски снабдителни кораби, които карат подкрепления за армията на комондор Кратас.

И осемте до един завъртяха кормилните гребла и се опитаха да избягат от нас веднага щом забелязаха странната ни ескадра да се носи насреща. Още преди няколко дни бях наредил на войниците си да съшият грубички, но правдоподобни сини хоруг- ви, подготвяйки се точно за такава среща. На всяка от триремите вдигнаха по една на предната мачта и галерите се отдръпнаха към брега и ни оставиха да преминем. Египетските моряци ни зяпаха изумени, докато се носехме към Тива, с тях само си разменихме почести. Сигурен съм, че на борда на онези кораби никой не беше виждал съдове, подобни на нашите триреми.