Уилбър Смит - Пустинният бог

- Това е последният скоростен канал, преди да стигнем до Мемфис - каза ни Рохим. - В края на правия участък следва завой наляво и точно зад завоя градът се разстила по двата бряга.

- Стоп гребците! - наредих на Зарас. - Нека си починат, до- като стигнем до завоя. Нека пийнат от водните мехове. Трябва да са готови да достигнем до скорост за тараниране при първо нареждане!

Щом прибрахме веслата, другите две триреми последваха примера ни.

Трите кораба продължиха по правия участък само под платна.

Реката гъмжеше от всякакъв вид и размер плавателни средства - от галери до влекачи и шлепове. Те се държаха по съвсем различен начин от всички, които бяхме срещали досега. Макар че ни отстъпваха почтително, не се опитваха да бягат от нас. Когато ги подминавахме, екипажите им ни махаха и подвикваха приветствия.

- Очакват ни - споделих успокоен със Зарас, опитвайки се да скрия облекчението си. - Явно нашият гълъб е открил пътя си до гълъбарника!

Младият командир ме изгледа с неприкрито изумление.

- Та нали именно това беше планирал? Нима си очаквал нещо друго, господарю? - поиска да знае той, а аз поклатих глава и се извърнах настрани.

Струва ми се потискащо, че хората очакват от мен да правя чудеса все едно са нещо рутинно. Знам, че съм по-хитър и проницателен от повечето простосмъртни, но според мен късметът е за предпочитане пред ума, а той е непостоянна господарка. Никога не съм сигурен кога ще ме изостави.

Преминах по редицата от пейки и тук се срещнах със същата детинска вяра и безгранични очаквания. Войниците ме посрещаха с усмивки и глупави дребни закачки, на които отвръщах също тъй безгрижно. Истинската ми цел обаче беше да проверя, че лъковете, които лежат скрити под пейките, са с поставени тетиви и колчаните до тях са пълни със стрели.

С тласкащия ни откъм кърмата вятър направо режехме вълните и последният завой на реката сякаш препускаше срещу нас. Без видима припряност, все тъй усмихнат и разменяйки си шегички с войниците, аз се върнах обратно до мястото си на руля.

Хвърлих по един поглед от двете страни на носа, за да се убедя, че триремите на Дилбар и Акеми са заели местата си в стрелоподобната нападателна формация по фланговете ни. И двамата бяха вдигнали десните си ръце, за да ме поздравят и като сигнал за готовността си за битка.

Кимнах на Зарас, когато взехме завоя, и извиках една- единствена команда:

- На весла!

Разтворихме крила и перестите остриета на греблата се наведоха над повърхността.

- Греби! - наредих и те се забиха във водата, подхванаха я и ни изстреляха напред, почти удвоявайки скоростта ни. Барабанчиците зададоха ритъма на гребане и го ускоряваха с нарастването на скоростта ни.

След като преодоляхме завоя, бреговете на реката се разтвориха от двете ни страни и град Мемфис се разгърна около нас. Главозамайващата слънчева светлина се отразяваше от мраморни стени и кули, от обковани в позлата куполи и пилони. Величието на ширналите се пред нас дворци и храмове почти можеше да се сравнява с това на любимата ми Тива.

На всеки бряг на реката имаше по три или четири реда малки корабчета, до едно препълнени със зяпачи. Тълпите не можеха да се преброят. Повечето лодки бяха обвити в драперии в бяло и червено, които за хиксосите бяха цветовете на радостта и щастието. Хората размахваха палмови листа, приветствайки ни. Гласовете им се надигаха в смес от песен и диви крясъци.

Широка ивица в средата на Нил за наше удобство беше изцяло освободена от кораби. В отсрещния край на тази водна магистрала бяха закотвени куп величествено разкрасени гемии и речни галери. В средата им се намираше царската гемия, видът на която правеше всичко друго на вода да изглежда малко, с изключение на нашето трио триреми.

- Увеличи ритъма до скорост за тараниране! - повиших глас, за да ме чуе Зарас над рева на тълпата. - Червената гемия в средата на тяхната редица трябва да е тази на Беон. Цели се в нея!

Вдигнах и двете си длани да се уверя, че копринената маска прикрива лицето ми точно под очите, след което нахлупих стабилно бронзовия шлем на главата си. Исках да съм напълно сигурен, че никой член на свитата на Беон няма да бъде в състояние да разпознае лицето ми в някой неудобен момент в бъдеще.

Двамата на кормилното весло задържаха бронзовия таран на носа на нашата трирема насочен неотклонно в средата на тронната гемия на цар Беон. Другите две триреми от ескадрата ни запазиха позициите си на половин корабна дължина от двете ни страни и леко зад нас, така че да сме първите, които нанесат удар. Барабанчикът ни достигна гребното темпо за таранна скорост и аз се вслушах как ударите на сърцето ми се изравняват почти идеално с него.