Уилбър Смит - Пустинният бог

Веднага, щом мастилото изсъхна, навих внимателно малкото си папирусче и го поставих в една от гълъбовите капсули. Запечатах я с лепило от гума арабика 11. След това излязох от каютата и се спуснах на долната палуба, откъдето се отправих към входа на товарния трюм.

След грубото отношение на Зарас към катинара се бяхме погрижили да го поправят. Отвори се с лекота. Затворих го отново след мен. Сандъчето, което избрах, за да проуча съдържанието му, беше заделено встрани. Капакът не беше заключен и зарезен. За да го открехна, използвах кинжала, който беше част от критския ми костюм. След това коленичих и извадих едно от сребърните кюлчета. Беше тежко, но го пъхнах в кесията на колана си. Накрая се върнах на горната палуба и заех мястото си до Зарас. Заговорих му тихо, за да не чуе никой от екипажа думите ми:

- През следващия час би следвало да достигнем речното пристанище Кунтус, където Беон поддържа митница за събиране на данъците от всички преминаващи кораби...

Зарас ме прекъсна с кикот:

- Това няма никакво значение, господарю Тайта. Няма да ни забавят много. Ще ги разблъскам като комари...

- Не, Зарас. Ще вдигнеш гребла и ще свалиш платната и ще оставиш митническите лодки да доближат. Когато това стане, ще ги посрещнеш с дължимата почит. Трябва да говоря със събирача на данъци, понеже ще се нуждая от съдействието му... - Обърнах се към борда на кораба, преди да успее да ми досади с нови въпроси. Честно казано, не бях сигурен какво точно ни очаква, когато стигнем до Кунтус.

Носехме се шеметно нагоре по реката, а всички други кораби след нас оставаха напълно изненадани. Ние бяхме най- бързите по Нил. Не можеше да ни надмине дори ездач на кон, който да предупреди за приближаването ни. Веднага щом ни виждаха да се задаваме срещу течението, другите плавателни съдове се опитваха да ни избегнат или като се отдръпнат към брега, или като свалят платната си и завият на север, за да позволят на течението да ги отнесе встрани от пътя ни. Не искаха да знаят кои сме. Но и никой разумен човек не беше склонен да поема рискове в тези нелеки времена, когато облаците на войната бяха надвиснали над целия свят.

Взехме поредния широк завой на реката и зад него видях пристанището на Кунтус да се простира на източния бряг пред нас. Познах го по високата, построена от камъни наблюдателна кула на хълма над града. Голям черен флаг се вееше на кол, побит на върха на кулата. Това беше и емблемата на събирача на данъци. Знаех, че ще има хора, пратени на площадката горе да следят за кораби, които се опитват да се изплъзнат, без да платят дължимите такси.

Щом доплавахме по-близо до пристанището, една фелука, също развяла черен данъчен флаг, се отдели от каменния кей на града и се насочи по курс, който ни пресичаше пътя насред реката. Наредих на Зарас да свие платната ни и да прибере веслата, за да може платноходката да се изравни с нас. На откритата и палуба се бяха строили приличен брой въоръжени до зъби хиксоси. Зарас се наведе през борда на галерата ни и на висок глас проведе разговор с един от тях, който ни осведоми, че се нарича Грал и че той е данъчният чиновник на тази провинция.

Бях много облекчен от факта, че разговорът им се състоя на хиксоски. Ако тази твар Грал се беше обърнал към нас на минойски, щеше да бъде извънредно странно да се опитваме да обясним защо никой на борда на минойска трирема не говори и думица на въпросния език. В същия миг реших, че от първия удобен момент ще започна да изучавам езика. С моята способност за овладяване на чужди езици бях убеден, че само за няколко месеца ще съм в състояние да мина за местен жител на Крит.

От палубата на фелуката Грал поиска в името на цар Беон да бъде допуснат на борда на нашия кораб. Както го бях подгот-

вил, Зарас не му отказа, а веднага нареди на екипажа да спусне въжена стълба и да даде възможност на чиновника да се качи. Грал се оказа жилав дребосък и се покатери по въжето с пърга- вината на маймуна.

- Ти ли си повелител на този кораб? - изрепчи се на Зарас. - Мой дълг е да проуча товарителницата ти!

- Разбира се, господине - прие младежът. - Но първо нека ви поканя в каютата си на по чаша отлично минойско вино и след това ще ви предоставя всичко, от което имате нужда! - Той дружески подхвана дребосъка под ръка и го поведе надолу по трапа към каютата на капитана.

До този момент бях стоял в задните редици. Сега изчаках да чуя Зарас да хлопва вратата на каютата под краката ми. След това тихо го последвах на долната палуба.