Уилбър Смит - Пустинният бог

Подминавахме закотвени рибарски лодки и пъргаво прелитахме покрай други малки кораби, натоварени с продукция и търговски стоки. От височината на горната ни палуба ги гледах отвисоко при разминаването. Сред екипажите, които с почуда се взираха нагоре към нас, мернах няколко египетски лица, но повечето принадлежаха на хиксоси.

За мен е проста работа да направя разликата между тези две раси. Моите египтяни са красив народ с живи и интелигентни физиономии, високи чела, широко поставени очи и изящно издялани черти. Накратко, обикновено човек от един поглед е способен да каже, че те са по-високопоставената раса.

Хиксосите, от друга страна, притежават твърде малко от изброените дотук добродетели. В никакъв случай не храня безпочвени предразсъдъци към тях. Но имам разнообразни причини да ги презирам и да тая към тях дълбока и горчива омраза. До един са крадци и бандити, без каквито и да било изключения. Те се наслаждават на жестокостта и мъчението. Грубият им и гърлен език обижда ухото на цивилизования човек. Кланят се на Сет, който е най-неприятният от всички богове. Откраднаха земята ни и поробиха народа ни.

Определено не преигравам. Презирам този недостатък и у другите. Направил съм всичко по силите си, за да открия достойни черти в присъщия на хиксосите характер. Боговете са ми свидетели, не е моя вината, че не съм намерил такива.

Сега, докато гледах отвисоко представителите на тази нещастна раса, ме осени идеята, че в някой хубав ден би било добре да изразя неодобрението си по по-ясен и недвусмислен начин. Че следва да направя жест, който дори цар Беон ще се принуди да приеме за напълно заслужен.

Размишлявах лениво, че този ден би бил същински празник за всички египтяни. Усмихнах се и след това въпросът сам се оформи в ума ми: Защо този ден да не настъпи по-скоро рано, отколкото късно? Целият план се яви в ума ми почти напълно готов, от зачатието до раждането му минаха броени мигове.

В капитанската каюта на долната палуба бях видял няколко навити папируса и ниско писалище. Критяните са начетени хора. Те използват разновидност на клинописа, която не се различава много от тази на шумерите. Мога да чета и различавам символите, макар че ще си призная, че по онова време не бях много добре запознат с минойския език.

Както човек би могъл да очаква, хиксосите са напълно неграмотни. Бях научил от шпионите си обаче, че са заловили и поробили египетски писари, които насилват да четат, пишат и да им превеждат нашите йероглифи.

Знаех също, че от тези същите писари са научили как да използват птици, за да пращат съобщенията си бързо на големи разстояния. Като маймуните, и хиксосите си падат големи имитатори - макар рядко да успяват да разрешат поставената им задача посредством оригинална мисъл, те често са способни да плагиатстват изобретенията на по-велики умове от техните собствени.

Извиних се на Зарас с няколко откъслечни думи и избързах надолу към каютата под главната палуба. Пособията за писане се намираха точно там, където ги видях за последен път. Бяха подредени в орнаментирана кутия, декорирана с миниатюрни рисунки на Тот, ибисоглавия бог на писмената.

Седнах с кръстосани крака на палубата и отворих кутията с писмените принадлежности. За моя радост видях, че освен свитъците с папирус в различни размери и форми има и набор четки и блокчета мастило, както и четири миниатюрни капсули с размер колкото нокътя на палеца ми, умело изтъкани от косми от конска грива. Те можеха да бъдат вързани за крачето на обикновен гълъб от онези, които се развъждат за ядене. Тези птици имат странната способност непогрешимо да се завръщат в същия птичарник, където са се излюпили от яйцето си, и без да искат, да носят със себе си една от капсулките с малките съобщения, привързана към крачето им.

Бързо подбрах дребно късче папирус, подходящо да влезе в гълъбовото джобче. След това избрах най-тънката от четките за писане и смлях прясна порция мастило от блокчето графит.

Нямаше нужда да умувам върху съдържанието на съобщението си, понеже то беше ясно в ума ми. Когато е необходимо, съм в състояние да съставям йероглифи, които са не само миниатюрни и плътно изрисувани, но са и гладки и ясни, понеже съм надарен с лека ръка за изящни рисунки.

До могъщия Беон, фараон на Горен и Долен Египет...

Започнах с традиционния поздрав. Разбира се, той не беше нито едно от трите, но си приписваше тези звания.

Аз, Върховният минос на Крит, те приветствам. Като свидетелство за приятелството и благоразположението ми, изпращам на Твоя милост три от големите ми кораби съкровищници, натоварени с ценен метал. Те ще доплават на втория ден на месец епифи 10 от крепостта ми в Дамиета в делтата на Нил. Вярвам, че ще достигнат двореца ти в Мемфис на петия ден на същия месец. Забавих да ти съобщя за тези събития до последните часове, за да не попадне новината за тях в ръцете на зли хора, преди да достигне до благородното ти внимание. Вярвам, приятелю мой, че ще приемеш тези дарове в същия дух на уважение и другарство, с който са ти изпратени.