Уилбър Смит - Пустинният бог

Птицата обиколи наблюдателната кула три пъти и след това се понесе решително на юг. Ориентира се към средата на реката, където бързо се извиси. Но когато мина право над кораба ни, все още беше достатъчно ниско, за да ми се стори, че мога да различа формата на мъничката капсула, привързана към едното от прибраните под разперената му опашка крачета.

До края на следобеда продължихме неотклонно да плаваме на юг. След това, докато слънцето се спускаше зад хълмовете на западния бряг, наредих на Зарас да намери спокойно място да пуснем котви за през нощта. Той избра ивица плитка вода на завой на Нил извън основното течение.

Знаех, че Грал е бил прав в преценката си и че ни остават още ден и половина плаване до Мемфис. Зарас постави котвена вахта на всеки борд на корабите ни. След това прати и допълнителни стражи на брега, за да се увери, че никакви бандити няма да успеят да ни нападнат под прикритието на мрака.

По време на вечерята събрах тримата си капитани край един от лагерните огньове и обсъдих с тях тактиката за тара- ниране на вражески кораб. Бях изучавал теорията на тази маневра по време на писането на славния ми труд върху морските битки. Изложих им подробно стратегията за нанасяне на най- голяма щета на вражеския кораб и екипажа му, без да разрушиш своя собствен и да убиеш междувременно своите хора. Натъртих им, че най-важното и основно в случая е да научиш своите моряци, че трябва преди сблъсъка с вражеския кораб да се хванат здраво на позициите, които са им отредени.

Във всички други отношения нощта беше тиха и лишена от събития. Раздвижихме се отново преди изгрев и, веднага щом светлината стигна, за да различаваме очертанията на канала, вдигнахме котвите и платната. Вятърът беше се усилил през нощта и духаше равномерно от североизток. Носеше ни напред толкова бързо, че над носа се вдигаха пръски, които къпеха лицата ни, докато се взирахме напред. Хората ни бяха в добро настроение. Дори робите, все още приковани на долните палуби, реагираха добре на увеличаването на пая им и на обещанието за свобода, щом веднъж стигнем до Тива. Дори от мястото си на носа ги чувах да пеят.

Подозирам, че на борда единствено аз хранех някакви съмнения за успеха на начинанието ни. От напускането на Тива насам всичко беше минало добре и хората ни започваха да вярват, че съм непогрешим и те са неуязвими. Аз обаче знаех достатъчно добре, че и двете предположения са неверни. Нямах ни най-малка представа какво ни очаква, когато достигнем

Мемфис. Започнах да съжалявам горчиво, че съм се възгор- дял дотолкова, че да поставя Беон нащрек за нашето пристигане. Като се замисля, може би щеше да е много по-добре и по- безопасно да се прокраднем покрай столицата му през нощта, с приглушени весла. Не ми помогна да успокоя мислите си и това, че Зарас дойде при мен, докато се бях отдал на самосъжаление до борда на кораба, и ме тупна по гърба с такова задоволство, че ударът ме накара да се олюлея.

- Въпреки репутацията ти никога не съм осъзнавал, че си такъв нагъл смелчага, Тайта! Не познавам друг човек, способен да измисли номера като твоите! Трябва да композираш балада, която да прослави собствените ти геройства! Ако не го сториш, тогава ще се почувствам длъжен аз да те почета в стихове... - Той се разсмя и ме тупна отново. Болеше дори повече от първия удар.

Макар че сега плавахме през египетска територия, тя беше заграбена от враговете ни преди много години. Не бях минавал по тази част от реката от детството си. За мен това бяха все непознати земи, както и за всички останали мъже на борда, с едно изключение.

А именно - Рохим от Двадесет и шести колесничарски, египетският роб, който бях открил и освободил в крепостта на Дамиета. Той беше прекарал в плен на хиксосите пет години и това време бе изживял прикован към гребните пейки на галера, патрулирала в тази част на Нил.

Сега стоеше зад нас със Зарас, докато навигирахме на юг с платна, опънати до скъсване, и всяко едно гребло, въртяно в усилен ритъм. Беше в състояние да ни показва кривулиците и завоите на плавателния канал много преди да стигнем до тях и да ни предупреждава за скрити препятствия под повърхността.

Когато дойде нощта, пуснахме котви. Но по изгрев на следващата сутрин отново вдигнахме платна и се понесохме нагоре по Нил. Това беше петият ден от месец епифи - денят, в който бях предупредил Беон да очаква пристигането ни в Мемфис.

Плавахме в течение на четири часа, докато накрая навлязохме в тесен, завиващ рязко участък, минаващ покрай ниски хълмове. От него излязохме в прав канал със спокойна вода, който се простираше на цели две левги пред нас.