Уилбър Смит - Пустинният бог

- Веднага, Ваше благородие! - отвърна Акеми.

- Запази само най-големите сред тях - допълних. - Онзи шлеп в края на редицата например. Не го изгаряй. Докарай го тук и ще го оставим вързан на кея, когато отплаваме.

И Акеми, и Зарас ме погледнаха с вдигнати вежди, само командирът ми обаче посмя да подложи на съмнение тази заповед.

- Ще го оставим на критяните ли? Че защо ще правим подобно нещо?

- Нали искаме старшите критски офицери да са в състояние да доплават обратно до Крит живи и здрави и да предупредят повелителя си за предателството на хиксоските им съюзници? Дори Върховният минос на Крит ще съжали горчиво за загубата на петстотин лаки от среброто си. Когато получи новината, ще прежаднее за кръвта на цар Беон!

Изчаках на кея и проследих как Акеми и екипажът му отплават и се насочват към средата на реката. Видях го да прехвърля четирима от хората си в големия шлеп. Те вдигнаха триъгълното платно и докараха корабчето на кея точно пред краката ми.

Навътре в реката Акеми се беше изправил на носа на нашата галера. Войниците му гребяха покрай редицата закотвени лодки и той хвърляше по една запалена факла във всяка, покрай която минаваха. Останах доволен едва когато всичките горяха буйно. Тръгнах да търся Зарас в хаоса.

- Вземи тези войници и ела с мен - наредих му и изтичах по каменния кей към най-близката закотвена критска трирема. - Искам да поемеш командването на този кораб, Зарас! Но ще плавам с теб.

- Разбира се, Твое благородие! - отвърна той. - Някои от хората ми вече са на борда.

- Дилбар ще командва онзи - посочих втората трирема. - А Акеми ще поеме третия минойски кораб съкровищница.

- Както наредиш, повелителю! - Зарас явно ме беше повишил от обикновеното „Тайта“ в „повелител“. Той обаче все още се отнасяше достатъчно свойски с мен, за да ми задава неудобни въпроси. Което и стори незабавно. - Щом излезем в открито море, в коя посока ще поемем? На изток към Шумер или на запад към мавританския бряг? - След това счете за необходимо дори да ми предложи малък покровителствен съвет. - Имаме съюзници и в двете страни. На изток е цар Нимрод, владетел на Земята на двете реки. На запад сме в съдружие с крал Шан Даки от Анфа в Мавритания. Кой от двамата ще бъде, Тайта?

Не му отговорих незабавно. Вместо това му зададох свой собствен въпрос:

- Кажи ми, Зарас, на кой цар или господар в целия свят би поверил съкровище от петстотин лаки сребро?

Командирът сведе смутено очи. Не беше се замислял.

- Ами... определено не и на Шан Даки. Поданиците му са корсари, а той е Крал на крадците.

- Ами Нимрод? - подпитах го аз. - Не съм сигурен дали бих му дал на съхранение и късче сребро, по-голямо от кутрето ми!

- Все на някого трябва да се доверим! - възрази младежът. - Освен ако не потърсим пустинен плаж, на който да закопаем среброто, докато не се върнем да си го приберем...

- Това са петстотин лаки! - напомних му. - Ще отнеме година, за да изкопаем достатъчно дълбока яма, и ще трябва планина от пясък, за да го покрием! - наслаждавах се на объркването му. - Вятърът ни е в услуга! - Вдигнах поглед към минойския флаг със златния бик от Крит, който все още се вееше на главната мачта на триремата, която му бях поверил. - И боговете винаги са на страната на дръзките и храбрите!

- Не, Тайта! - противопостави ми се Зарас. - Вятърът не е в наша полза. Той духа откъм морето, право в канала. Приковава ни към земята. Ще ни е нужна цялата мощ на веслата, за да излезем в откритите води на Средно море. Ако не вярваш нито на Шан Даки, нито на Нимрод, тогава на кого ще се довериш? Към кого ще се обърнем?

- Вярвам само на фараон Тамоз! - казах му аз и той за първи път допусна да проличи разочарованието му от мен.

- Значи планът ти е да се върнеш при фараона по същия път, който следвахме на идване насам? Ще пренесем съкровището на главите си от Ушу през синайската пустиня и ще пре- плаваме с него през Червено море? Оттам до Тива ни предстои само кратичка разходка. Фараонът ще остане изненадан да те види, може да си сигурен! - намръщи се насреща ми младежът.

- Не, Зарас! - ухилих се самодоволно аз. - Оттук ще плаваме на юг по Нил. С тези три критски чудовища и среброто в трюмовете им ще преплаваме право до Тива.

- Да не си се побъркал, Тайта? - възрази Зарас. - Беон командва всеки ярд от Нил оттук чак до Асют. Не можем да преплаваме триста левги през хиксоските орди. Това наистина е лудост! - Във възбудата си беше преминал от хиксоски на египетски.

- Стига да говориш хиксоски, всичко е възможно! - отвърнах аз и го скастрих на свой ред: - Тъй или иначе вече продъ- нихме два от корабите си и смятам да изгоря третия, преди да напуснем Дамиета, само за да се убедя, че не сме оставили по- дире си следи, по които могат да ни идентифицират!