Уилбър Смит - Пустинният бог

После извлякохме единствения избран от мен кораб през плитките води до източния бряг на водоема, възможно най- близо до крепостта. Оттам с помощта на обединените усилия на всички наши войници го прекарахме по сушата до речния канал. Накарах ги да закачат котвените въжета, които бяхме смъкнали от двата продънени корпуса, за носа на този, който бяхме запазили.

Събрах по сто души да дърпат всяко въже и с кила на кораба, играещ ролята на плъзгач, корпусът му с достатъчна лекота се плъзгаше между стъблата на папируса, които се прегъваха под тежестта му. Въпреки това предстоеше да изминем почти половин левга суша, преди да стигнем до основния канал на реката. Вече наближаваше полунощ и намаляващата нахапана луна се беше издигнала високо в небето.

Позволих на хората си кратък отдих на брега на реката - колкото да надянат броните си и да изгълтат студената вечеря. След това със заглушени весла и с по петдесет мъже на всеки преход се заехме да прекарваме армията си през канала. Щом прехвърлихме абсолютно всички, разделих отряда ни на две части.

По-голямата - от сто и петдесет души - изпратих със Зарас да се прокрадват през лапура, докато не приближат главната порта на крепостта дотолкова, че да няма опасност стражите да ги забележат. Трябваше да останат скрити, докато не получат знак от мен.

Преди да се разделим, обясних на Зарас какво съм намислил. Щях да греба нагоре по канала с екипаж от петдесет души. Намерението ми беше да нападна и разруша понтонния мост, който свързваше основния вражески лагер с острова, на който се намираше съкровищницата. Преди да се разделим, прегърнах за миг Зарас и му повторих заповедите си, тъй че да не останат недоразбрани елементи от плана.

След това го отпратих, а самият аз се качих на борда на очакващата ме галера и дадох заповед на гребците да налегнат на греблата. Течението беше бързо и силно, но хората ми гребяха страстно и избрали по-далечния спрямо крепостта бряг на канала, си докарвахме добра скорост нагоре. Скоро вече виждахме варосаната кула да сияе на лунната светлина. Видът и окуражи гребците ми да положат още по-големи усилия.

Заобиколихме последния завой на канала и пред нас се показа крепостта. Трите триреми бяха там, където ги видях за последно, привързани до каменния кей. Луната грееше достатъчно ярко, за да различа, че две от тях все още газят дълбоко във водата - все така натъпкани с товара си от кюлчета. Третата трире- ма бе поиздигнала бордове. Повечето и товар вероятно вече бе свален. Въпреки това прецених, че в трюмовете и все още следва да се намира над половината от сребърното съкровище.

Не забелязах и следа от минойските пазачи. Нямаше светлини, грейнали на борда на който и да е от големите кораби. Огън гореше обаче на единия край на кея и в скобите на всяка страна на портите на крепостта пламтяха факли.

Свалих бронзовия шлем от главата си и го положих в скута си. Около шията си бях вързал яркожълта кърпа, която сега нагласих така, че да скрива долната половина на лицето ми. Изработена беше от изумителната тъкан, известна като коприна. Тя е извънредно рядка и струва сто пъти теглото си в сребро. Идва от земя на края на света, където я тъкат не хора, ами червеи. Притежава магически сили. Може да отблъсква злите заклинания и такива болести като чумата и жълтото съцветие 9. Въпреки това сега я използвах просто за да скрия лицето си.

Чертите ми са толкова широко известни, че винаги съществува голямата вероятност да бъдат разпознати или от приятел, или от враг. Красотата си има цена. След лицето на самия фараон моето е вероятно второто най-добре познато в цивилизования свят, под което название имам предвид Египет. Но сега си сложих отново шлема и станах безлик войник в редиците на безликите мъже.

Когато загребахме по-близо до кея, пламъците на факлите хвърлиха точно толкова трепкаща светлина, колкото да мога да различа увитите с одеяла силуети на стражите, приклекнали да се топлят близо до стражевите си огньове.

Струваше ми се очевидно, че критските офицери не биха пожелали да прекарат нощта в претъпканата крепост заедно с всичките си хора. С настъпването на залеза би следвало да са минали по моста заедно с повечето си войници и да са се оттеглили при удобствата на големия си лагер на отсрещния бряг на канала. Това отлично подхождаше на целите ми.

Все още придържайки се толкова далеч от кея, колкото каналът позволяваше, тихичко загребахме покрай закотвените галери и надвисналите стени на крепостта. Щом ги оставихме зад нас, вече различавах и редицата лодки, оформящи опънатия през канала понтонен мост.