Уилбър Смит - Пустинният бог

От портата в ограждението, която беше най-близо до реката, критяните бяха построили пасаж от блокчета от изсушена черна тиня, който стигаше до началото на понтонния мост. Така щяха да защитят войниците си от вражески стрели, когато се придвижваха от лагера.

За понтони на моста бяха използвали няколко по-големи лодки, закотвени борд до борд напречно на двата канала на реката. Над тях бяха направили пътека от издялани дъски. Този мост даваше гаранция, че голям брой войници могат да прети- чат от лагера до мястото, където има най-спешна нужда от тях.

- Планирали са щателно всичко - сподели мнението си За- рас, след като проучи укрепленията.

- Именно с това са най-известни критяните... със задълбочения си подход - съгласих се аз, но все още проучвах разположението на лагера в търсене на възможните слабости на критската защита. Колкото и да се мъчех, намирах само една. Като такава виждах самия понтонен мост, с който обаче бях убеден, че мога да се справя.

Отново прехвърлих вниманието си към кея, където все още бяха закотвени трите големи триреми. Постарах се да пресметна скоростта, с която критяните разтоварват първия кораб. Виждах ясно, че не са особено ефективни. Ако предоставеха задачата на мен, щях да използвам система от триноги и макари, провесени над отворените люкове, и с помощта на плоскости да вдигам сандъчетата със сребро на нивото на палубата. На кея пък щях да подготвя каруци, които да карат среброто нататък през портите на крепостта.

Критските роби обаче качваха поотделно всяко сандъче нагоре по траповете от дъното на трюма до главната палуба. С тази скорост разтоварването на всеки кораб щеше да отнеме по няколко дни.

Признавам, че се притеснявах. Не бях оценил в цялост размерите на задачата, която ми предстоеше, докато не видях детайлите на длан пред мен. Едно е да говориш с лека ръка за боравене със стотици лаки кюлчета, но съвсем друг става въпросът, когато се сблъскаш с физическото тегло и обема на такова съкровище и възникне проблемът с отмъкването и пренасянето му на стотици левги през море, планина и пустиня, като същевременно те преследва отмъстителна армия.

Започнах да се притеснявам, че съм се захванал с невъзможна задача, и се замислих мрачно, че вероятно единственото решение, ако изобщо успея да докопам подобен грамаден товар, ще е да го изкарам до дълбоките води на Средно море и да го изхвърля през борда, където завинаги ще остане недостъпно за цар Беон и за Върховния минос.

След това ще побягна назад към безопасността на Тива с всичките си войници, които преживеят мъстта на критяните. Може би впоследствие Върховният минос все някак ще бъде убеден, че виновният крадец е цар Беон, макар да се съмнявах.

Решението не ме осени отведнъж и дори аз трябваше да се сражавам с проблема близо час, докато със Зарас лежахме неподвижни сред стъблата на папируса. След това обаче разгадката ме порази внезапно като светкавица. Беше толкова гениална, че дори аз останах изумен от прелестта на плана.

Понечих да го обясня на Зарас, но след това реших да не го измъчвам излишно с нещо, което е толкова просто и въпреки това тъй дяволски сложно.

Погледнах към слънцето. Преди известно време беше стигнало зенита си и вече преполовяваше пътя си по небето. Обърнах се отново към триото кораби съкровищници и май се ухилих. Усетих, че Зарас ме наблюдава настоятелно. Според мен беше наясно, че най-сетне съм попаднал на нещо, и нетърпеливо чакаше да получи заповедите ми, които обаче още не бях готов да му дам.

- Стига толкова! - заявих вместо това. - Трябва да тръгваме!

- Накъде, Тайта?

- Връщаме се на корабите. Предстои ни много работа преди падането на нощта.

Слънцето вече залязваше, когато двамата със Зарас най- сетне успяхме да преплуваме и прегазим обратно до мястото в лагуната, където бяхме скрили трите малки кораба. Войниците ни много се зарадваха, че ни виждат отново. Имах чувството, че са помислили, че сме били разкрити и убити от врага, с което са останали без водачи и захвърлени на произвола на ограничените си ресурси. Трескаво се хвърлиха да изпълняват заповедите ми.

Първото от многото предстоящи пред нас предизвикателства беше да прекараме през дълбоките канали на реката и до същия бряг, на който стоеше крепостта, всичките ми тежко бронирани и въоръжени мъже, от които практически нито един не умееше да плува.

За тази цел избрах най-малкия и лекия от трите ни кораба. След това накарах момчетата ни да свалят такелажа и другите полезни незаковани вещи от останалите две черупки. Хрумна ми да ги изгоря, но критяните несъмнено щяха да видят дима и да пратят хора да проучат какво става. Вместо това наредих да се избият дъната на корабите и да бъдат потопени в най- дълбоката част на лагуната.