Уилбър Смит - Пустинният бог

И двамата се втурнаха покрай мен и за малко не ме събориха на земята в припряността си. Един след друг се метнаха през перилата на балкона и се хванаха за висящите завеси, докато летяха надолу. Използваха ги, за да убият скоростта си, и се пързулнаха по тях към арената. Въпреки това беше ясно, че ще закъснеят за спасяването на Техути.

Сияйно белият бик беше съсредоточил цялото си внимание на принцесата и сега се спусна към плячката си, тътнейки, свел рога право срещу нея.

Беката изпищя. Реакцията и несъмнено щеше да разгневи още повече звяра. Зарас и Хюи тъкмо бяха стигнали до завесите и тепърва трябваше да прекосят и още половин арена, преди да успеят да се намесят.

Извадих и пуснах стрела. Тя улучи масивното рамо на бика точно където се бях прицелил, но видях, че попадна на кост и рикошира. Отлетя встрани и улучи един от благородните ми- нойци сред публиката. Той падна и изчезна от поглед.

Стрелата ми обаче само одраска зубъра. Не смеех да стрелям отново, понеже Беката беше се отдръпнала от сестра си. В сляпата си паника се втурна право на пътя на атакуващия бик.

Бялото чудовище зави към нея и наведе още по-ниско чу- товната си глава. Наклони леко единия си дълъг, бляскав рог и върхът прободе принцесата под мишницата. Видях да се чупи кост и да плисва кръв, когато тя литна високо над гърба на звяра. Беката тупна на земята и ми се стори, че рохкият пясък омекоти падането и. Бикът се обърна да я последва.

Техути реагира по-бързо от всички ни. Втурна се напред, за да пресече нападението на зубъра, като се разкрещя прони- зително и заразмахва ръце, за да отвлече вниманието му.

Втурна се право под тръпнещите му ноздри, от които парата на горещия му смрадлив дъх се разнасяше във влажния въздух на пещерата. При преминаването си смъкна тиарата от рози от главата си и я нахлузи на муцуната на звяра.

Напълно изумен, грамадният бик се поколеба за момент, с което позволи на Техути да набере преднина, точно колкото да се завърти и да се втурне натам, където беше видяла Зарас да се пързаля по завесата надолу към пода.

- Зарас! - пищеше момичето ми.

Бикът се колеба само още секунда, преди да обърне гръб на падналата Беката и да се втурне да преследва Техути. Тя беше бърза като газела, но зубърът беше по-бърз. Почти я беше връхлетял, когато принцесата кривна и смени посоката, спечелвайки си ярд, преди звярът да успее да влезе отново в дирята и.

Видях, че сега момичето ми ще мине почти под мястото, където бях кацнал на перилото на терасата. Извадих меча от ножницата на пояса си, вдигнах го високо и го хвърлих на арената. Той полетя с върха надолу и се заби в пясъка, а дръжката щръкна право пред принцесата.

- Грабвай меча! - викнах надолу към Техути.

Тя отново реагира със скоростта и силата на вроден ат- лет. Отклони се в движение и щом се изравни с меча, сграбчи дръжката с дясната си ръка и го измъкна от пясъка.

Бикът отново я настигаше стремително. Завъртя глава и върхът на левия му рог изсвистя във въздуха, прорязвайки пространството до рамото и. Техути се гмурна под него и се приплъзна покрай звяра, като си глътна корема, когато зубърът устремно прелиташе покрай нея. След това, докато той вирне глава и успее да завие, принцесата сграбчи рога му със свободната си ръка, точно под върха.

Когато зубърът я вдигна на рога си, тя не се съпротивляваше. Вместо това му помогна със скок в същата посока. Политна високо над гърбицата на зубъра и докато падаше, изпъна въоръжената си ръка и прицели острието на меча право в хол- ката.

Тук нямаше кост, която да отклони оръжието. Техути стовари цялата си тежест отгоре и заби пълната дължина на меча между плешките, като прониза сърцето на чудовището. В следващия миг разтвори пръсти, пусна дръжката и остави острието както си беше в раната.

В продължение на скока си изви гръб, с лекота се приземи на крака зад ранения бик и отскочи с пирует, вдигнала и двете си ръце над главата си. Изправи се в стойка и проследи как чудовищното животно се заковава на място. То разтвори широко предните си крака и продължи да навежда глава, докато муцуната му почти докосна пясъка. Отвори широко муцуна и наддаде рев. От гърлото му бликна порой от яркочервена кръв.

След това зубърът се заолюлява заднешком, докато задните му крака не се подгънаха под тежестта му и той не тупна на пода на арената със звук, подобен на падането на отсечено от дървар кедрово дърво. Търкули се на хълбок. Пририта спазматично с копита и подир това остана неподвижен. Тишината в пещерата продължи толкова време, колкото да напълня дробовете си с въздух.